Софийски зоопарк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Зоопарк София
EntranceSofiaZoo.JPG
Централният вход на Софийския зоопарк откъм бул. „Симеоновско шосе“
Местоположение София, България
Тематика зоология
Основан 1888 г.
Работно време
Лятно работно време април – октомври
9:00 – 19:00 ч.
(почивни дни: няма)
Зимно работно време ноември – март
9:00 – 17:00 ч.
(почивни дни: няма)
Допълнителна информация
Директор д-р Иван Иванов
Адрес ул. Сребърна № 1
Сайт http://www.zoosofia.eu
Зоопарк София в Общомедия
69. Софийски зоопарк
Sofia Zoo E2.jpg
Pond-Sofia-Zoo.jpg
Sofia Zoo Е92.jpg

Софийският зоопарк е една от атракциите в София. Той е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Понастоящем в софийската зоологическа градина се отглеждат огромен брой екзотични животни, както и много животни, които са характерни за българските земи. На площ от 370 декара в зоопарка има повече от 270 различни вида кaто общия им брой е повече от 1300.

Официалният адрес и вход на Софийската зоологическа градина е ул. „Сребърна“ №1 (при западната граница на зоопарка). Тя обаче всъщност има два входа за посетители – освен западния вход откъм ул. „Сребърна“ зооградината има и още един от източната му страна в близост до кръстовището на бул. „Г. М. Димитров“ и бул. „Симеоновско шосе“.

История[редактиране | edit source]

Царската зоологическа градина[редактиране | edit source]

Зоопаркът в град София започва да съществува през 1888 г.[1] Тогава той не е разположен на сегашното си място, а в бившия царски дворец. Първата животинска експозиция е тази на черен лешояд (картал). Животинската колекция бързо се разраства, поради интереса на цар Фердинанд към колекционирането на диви животни. Фердинанд се интересувал особено от птици. Поради това недълго след възникването на зоологическата градина бил изграден специален павилион, в който били пуснати фазани. Следващото попълнение на зоопарка бил елен, а след него в градината трябвало да се поместят и двойка кафяви мечки. Територията, с която разполагали, се оказала недостатъчна, поради което царят заделил за целта част от бившата ботаническа градина.

По това време теренът на ботаническата градина се намирал в края на града. През средата на терена, отреден за развитието на бъдещата зоологическа градина, минавало сухото корито на един от притоците на Перловската река. На терена имало само една стара сграда, която се използвала за складиране на зеленчуци и семена. Сградата била преотстъпена на бързоразвиващата се зоологическа градина. Продължило обогатяването на животинската колекция. Интересите на царя се насочили и извън рамките на България. През 1892 г. в зоопарка били докарани първите два лъва. В сграда, в която да се помещават двата хищника, била преустроена дотогавашната сграда за фураж и зърно. Още през същата година двата лъва дават поколение - едно мъжко лъвче.

През 1893 г. за управител на софийския зоопарк бил назначен орнитологът д-р Паул Леверкюн. Основният принос на Леверкюн е в построяването на голям брой клетки и помощни сгради, които по-късно спомагат за по-бързото разрастване на зоологическата градина. През периода на неговото управление е построена и солидната сграда, в която по-късно биват настанени и първите бели мечки. Три години по-късно на този пост бива назначен дотогавашният главен ловец на двореца Бернард Курциус. Той пристига в България заедно с цар Фердинанд. Курциус остава на този пост в продължение на над 40 години.

През 1894 г. е построен първият басейн на територията на зоопарка. Тогава басейнът е зает от няколко розови пеликана. През същата година е докарана първата едногърба камила. През 1894 г., както и през следващите години са разширени значително колекциите от птици и бозайници. През 1895 г. е построена голямата куполовидна клетка, предназначена за едрите грабливи птици. През същата година в нея са пуснати и два брадати лешояда. През следващите десетина години броят им нараства значително. Последният брадата лешояд в зоопарка умира на 21.12.1947 г. Към 1950 г. в зоопарка се отглеждат над 2000 гръбначни животни, които привличат над 400 000 посетители годишно.[2]


Връзка на градски транспорт[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Д. Папазов. Царската зоологическа градина. // сп. Венец, октомври 1943 г., Стара София. Посетен на 2014-08-29.
  2. Боев, Н. 1951. Зоологическата градина при БАН. - Лов и рибарство, 5: 4-6.

Външни препратки[редактиране | edit source]