Евроазиатска кафява мечка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Евроазиатска кафява мечка
Ours brun parcanimalierpyrenees 3.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Carnivora Хищници
семейство: Ursidae Мечки
род: Ursus Мечки
вид: Ursus arctos Кафява мечка
подвид: Ursus arctos
arctos
Евроазиатска
кафява мечка
Научно наименование
Уикивидове Ursus arctos arctos
(Linnaeus, 1758)

Евроазиатска кафява мечка (Ursus arctos arctos) е подвид на кафявата мечка разпространен в северните части на Евразия. Представителите на подвида обитават и България.

Разпространение и численост на популацията[редактиране | edit source]

Евроазиатската кафява мечка е неарктически вид разпространен от Пиренеите и Скандинавия до Чукотка и Хокайдо. Представителите от повече от хилядолетие са изтребени от земите на Великобритания и Ирландия, изолирани малки популации живеят на Пирените и Апенините.

Популацията в района на Балтоскандия обаче бележи слаб растеж - над 2000 мечки в Швеция, 1200 във Финландия, 700 в Естония и около 70 в Норвегия.[2][3]

Големи популации обитават страните от Балканския полуостров. Тук наброяват около 3000 индивида, а карпатската популация е още по-голяма - около 5000 мечки.[4]

Най-многочислена е обаче в Европа е популацията Русия, където продължава бавно да се възстановява след интензивния лов в годините преди Октомврийската революция. В световен мащаб най-голямата популация се намира на изток от Урал в Сибир. Среща се и в някои части на Централна Азия в бившите съветски републики.

Евроазиатската кафява мечка се среща и в изолирани и по-голямата си част от тях силно застрашени популации в Турция, Иран, Афганистан, Пакистан, части на Северозападна Индия, централен Китай, и на остров Хокайдо в Япония.

Морфологични особености[редактиране | edit source]

Евразиатската кафява мечка има кафява козина, която може да варира от жълто-кафява до тъмно кафява, червено-кафяви или почти черна. В някои случаи са слещани и албиноси[5]. Козината е гъста в различна степен и достига на дължина до 10 cm. Формата на главата обикновено е доста кръгла с относително малки и кръгли уши, широк череп и уста. Зъбите са 42 броя. Мечките имат мощна костна структура, големи лапи, въоръжени с големи нокти, които достигат дължина до 10 cm. Теглото варира в зависимост от местообитанието и времето от годината. Напълно развит мъжки екземпляр тежи средно по 265 - 355 kg. Най-едрият регистриран мечок е бил с тегло от 481 kg и близо 2,5 m дължина. Женските обикновено са с тегло между 150 - 250 kg.[6]

Исторически сведения[редактиране | edit source]

Евроазиатските кафеви мечки са обитавали остров Британия, до около 500 г. Представителите на острова били унищожени чрез лов.[7]

Представителите на подвида са били използвани в Древен Рим за зрелищни борби на арената. Най-силните мечки идвали от земите на Каледония и Далмация.[8]

В древността Евроазиатската кафява мечка до голяма степен била месоядна. Около 80% от диетата и се състояла от животинска храна. През следващите столетия плячката и значително намалява като през Средновековието дивеча в диетата и възлизал на 40% от хранителния прием. В наши дни месото представлява едва 10 - 15% от диетата на евроазиатската кафява мечка.[8]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Bear Specialist Group. Ursus arctos. // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 1996. Посетен на 12 May 2006.
  2. Brown Bears in Sweden – the shy giant of the wilderness « Nature Travels: Outdoor Holidays in Sweden. Naturetravels.wordpress.com (2008-01-28). Retrieved on 2011-09-24.
  3. Karhu. rktl.fi (Finnish)
  4. Bear Online Information System for Europe. Kora.ch. Retrieved on 2011-09-24.
  5. Albino brown bear killed in 2009. Dnevnik.hr (2009-10-29). Retrieved on 2011-09-24.
  6. Wood, The Guinness Book of Animal Facts and Feats. Sterling Pub Co Inc (1983), ISBN 978-0-85112-235-9
  7. Brown Bear. // Tooth & Claw. Архив на оригинала от 2007-12-23. Посетен на 2008-01-05.
  8. а б Pastoureau, Michel. L’ours; Histoire d’un roi dechu. 2007. ISBN 2-02-021542-X. с. 419.