Двугърба камила

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Двугърба камила
Chameau de bactriane.JPG
Природозащитен статут
Status iucn3.1 CR bg.svg
Критично застрашен
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Artiodactyla Чифтокопитни
семейство: Camelidae Камилови
род: Camelus Камили
вид: Camelus
bactrianus
Двугърба
камила
Научно наименование
Уикивидове Camelus bactrianus
Linnaeus, 1758
Разпространение
Camelus ferus distribution.svg

Двугърбата камила (Camelus bactrianus), наричана още бактриана, е преживен чифтокопитен бозайник от семейство Камилови. На дължина достига от 250 до 360 cm, височина от 180 до 210 cm и тегло от 500 до 700 кг.

Начин на живот[редактиране | edit source]

Двугърбата камила е отлично приспособена за живот в пустинята. Има два пласта козина, дълги вежди и мигли, а ноздрите ѝ се затварят плътно (при повечето други бозайници, включително човека, те са постоянно отворени). По този начин очите и дихателните пътища на камилата са добре предпазени от прах и пясък. Зимната ѝ козина е дебела и гъста, предпазваща от студа. През лятото голяма част от нея пада, като по-гъсти области остават само по гърба, главата и предната част на шията, за да предпазва от слънце. Когато температурите започнат да се повишават, козината на камилите опадва толкова бързо, че през това време те имат почти „дрипав“ външен вид. Тази бърза промяна позволява на животните да живеят при изключително разнообразни и сурови условия за живот с температури, вариращи от -30°С до +50°С.

Приспособяване към суша[редактиране | edit source]

Както всички камили, така и двугърбите могат да издържат дълго време без храна и вода. Противно на широко разпространеното мнение обаче, те не складират вода в гърбиците си. Последните се състоят почти изцяло от мазнини и служат като хранителен запас при дълги преходи през пустинята. Издръжливостта на безводие камилите постигат чрез комбинация от уникални сред бозайниците промени във физиологията и обмяната на веществата, които им позволяват от една страна да губят по-малко вода, а от друга при наличие на вода да поемат голямо количество, което би било непосилно за повечето животни.

Първо, бъбреците на камилите са по-големи и имат много дълги канали (нефрони). По този начин урината им е силно концентрирана и постига същия резултат при много по-малка загуба на течност. Повечето животни също губят доста течности и с изпражненията си, докато при камилата те са много сухи и твърди.

Второ, при нужда камилите могат да синтезират вода чрез разграждане на мазнини. Получаването на вода като част от метаболизма на мазнините се наблюдава при много видове животни — както при птици, така и при бозайници, включително при човека. При този процес от 100 грама мазнини се получават около 107 грама вода, която се нарича още „метаболична вода“. Повечето животни обаче не са пригодени да използват мазнините като дългосрочен източник на вода, поради което при продължителна липса на вода от външни източници настъпва дехидратация с тежки последици за организма. За камилите складираната в гърбиците им мазнина е сериозен и понякога единствен източник на вода, към който огранизмът им прибягва автоматично, щом се наложи, и то много преди да е настъпила опасна за живота дехидратация. По този начин гърбиците на камилите индиректно служат като източник на вода, макар и да не я складират директно.

Трето, макар че камилите са топлокръвни животни, телесната им температура може да варира силно, в рамките на 6 до 8 градуса. (За сравнение, при човека само един градус отклонение от нормалната температура е силен индикатор за болестно състояние, а отклонение от 4-5 градуса нагоре или надолу от нормата би било смъртоносно.) При студени условия, например нощно време в пустинята, тялото им изстива и по този начин пести енергия, която иначе би била нужна за поддържане на телесната температура. При горещо време температурата на тялото се покачва и така се избягва потене и свързаната с него загуба на течности, което иначе би било необходимо, за да се предпази тялото от прегряване.

Четвърто, кръвта на камилита има способността да се сгъстява и разрежда в големи граници без това да пречи на функцията на организма. Това от една страна позволява на животното да оцелява при дълги периоди на дехидратация, която води до сгъстяване на кръвта и спадане на кръвното налягане. От друга страна, когато намери вода, камилата е способна да изпие огромни количества за кратко време, което иначе би довело до силно разреждане на кръвта и покачване на кръвното налягане. В рамките на няколко минути камилата е способна да изпие до 100-120 литра вода, което се равнява на обема на една голяма бъчва или около 2/3 от една средно голяма вана за къпане. При положение, че повечето камили тежат между 400 и 600 килограма, това количество вода представлява 20-25% от общото тегло на животното. За сравнение, при един 70 килограмов човек това би означавало да изпие около 15 литра вода наведнъж и би било смъртоносно. Така поетата вода най-напред попада в стомаха на камилата и от там чрез кръвта се разпределя по цялото ѝ тяло.

Разпространение[редактиране | edit source]

Бактрианата е широко разпространено домашно животно из цяла Средна и Предна Азия, но диви двугърби камили се срещат само в Северозападен Китай и Монголия, където през 2002 г. са преброени едва около 950 екземпляра.

Природозащитен статус[редактиране | edit source]

Дивата двугърба камила (Camelus ferus: Przewalski, 1878) е вписана в Червения списък на световнозастрашените видове на IUCN, като критично застрашен вид[1].

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Camelus ferus (IUCN Red List of Threatened Species, 2007)

Вижте също[редактиране | edit source]