Паметник на Съветската армия в София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Централният монумент на паметника, 1970 г.

Паметникът на Съветската армия е монумент, разположен в Княжеската градина, в центъра на българската столица София, посветен на съветската Червена армия. Построен през 1954 г., десет години след Деветосептемврийския преврат от 1944 г., днес паметникът е предмет на разгорещени спорове относно неговото значение, предназначение и бъдеще. След 2011 г. той става обект на няколко акции на политическо изкуство, най-често като израз на протест спрямо политиката на бившия Съветски съюз и съвременна Русия.

История, разположение и композиция[редактиране | edit source]

На 4 октомври 1949 г. доминираният от Българската комунистическа партия Министерски съвет с председател Васил Коларов приема решение за изработване на паметник на Съветската армия. Първата копка на бъдещия монумент е направена на 5 юли 1952 година, а при откриването през 1954 г. присъства и съветският маршал Сергей Бирюзов.

Паметникът е създаден от колектив с ръководител скулпторът Иван Фунев с идеята да символизира „признателността на българския народ към руските воини“. Автори архитекти са арх. Данко Митов, арх. Иван Васильов, арх. Любен Нейков и арх. Борис Капитанов. Автори скулптори са Иван Фунев, проф. Любомир Далчев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров и Петър Дойчинов. Художник-график е Борис Ангелушев.

Монументът, висок 37 метра, изобразява войник от Съветската армия, ограден от мъж и жена, съответно работник и селянка от България.[1] Целият мемориален комплекс включва и други скулптурни композиции около основния монумент. Разположен е в парк в централната част на София, край бул. „Цар Освободител“, непосредствено до Орлов мост и Софийския университет.

Скулптурна композиция върху западната страна на фундамента
Скулптурна композиция върху южната страна на фундамента
Скулптурна композиция върху източната страна на фундамента

Критики и противоречия[редактиране | edit source]

Движение Че Гевара протестира в началото на 2011 г. за запазването на паметника

От началото на прехода на България към демокрация паметникът е обект на разгорещени спорове относно неговото значение и бъдеще.

В негова защита се изтъква аргументът, че той символизира уважението към приноса на Червената армия в победата на Съюзниците над Нацистка Германия през Втората световна война, както и фактът, че подобни паметници има и в други страни в Европа.

Противниците му подчертават ролята на съветските войски в насилственото налагане в страната на комунистическо тоталитарно управление в съветски стил. В допълнение на последното също се отбелязва, че не е приемливо в суверенна държава паметник на чужда армия да е разположен по-високо и на по-централно място от националните символи; съществуващите пък в други държави паметници далеч не доминират в такава степен околния пейзаж и са издигнати преди всичко в памет на загиналите воини, докато в България Червената армия не е дала нито една жертва, освен около 150 съветски войници и офицери, загинали в края на октомври - началото на ноември 1944 г. в боевете при Кула срещу контраофанзива на германски войски, базирани на територията на Югославия. Загиналите в боевете и от раните са погребани в района на градското гробище на Видин в добре оформено и добре поддържано военно гробище, което е единственото съветско военно гробище в България, за разлика от много други гробни места на съветски военни, загинали в небойни, невоенни случаи на територията на България.

През 1993 г. Столичният общински съвет, доминиран от групата на СДС, взема решение за премахване на паметника. В този момент обаче опитите за реализиране на решението не получават силна обществена подкрепа и търпят неуспех.

През същата година скулпторът Любомир Далчев, участвал в създаването на паметника, пише писмо, в което отбелязва, че Паметникът на Съветската армия не трябва да се извисява в центъра на столицата, а да бъде преместен на по-скромно място.[2]

През септември 2010 г. се създава инициативен комитет за демонтирането на Паметника на Съветската армия.[3] Инициативният комитет смята, че паметникът е построен в чест на една армия, която, без да има повод (от началото на войната България не е обявявала война на Съветския съюз и не е прекъсвала дипломатическите връзки, а и германските войски до 31 август с.г., принудени от българската държавна власт, са напуснали територията на България) навлиза на българска територия вследствие на война срещу България, обявена от СССР на 5 септември 1944 г. и от международно-правна гледна точка съветската армия е завоевател и окупатор, а не освободител. Според ИК монументът изразява окончателната победа на комунистическа партия над Горянското движение.

Инициативният комитет организира няколко събития пред паметника с искане за неговото демонтиране: 9 ноември 2010 - събитие под надслов „Берлинската стена падна, окупаторският паметник – стои!“; 9 януари 2011 - шествие с плакати около паметника; 2 април 2011 - събитие под надслов „Да празнуваме градско пространство, свободно от лъжи!“; 9 ноември 2012 „Стената падна – паметникът си стои“ [4].

Сцена за политическо изкуство[редактиране | edit source]

Елементи от паметника биват често използвани като основа за графити с най-различна тематика (най-често антикомунистически и антисъветски). Повечето такива графити са без особена сложност или опит за задълбочено послание. За разлика от тази обичайност на писането и рисуването върху паметника, особена популярност придобиват няколко арт интервенции с обществени и политически послания, направени от 2011 година насам.

2011: Комикс-попарт[редактиране | edit source]

17 юни 2011: Скулптури на паметника, оцветени като американски комикс герои

На 17 юни 2011 статуите на скулптурната композиция от западната страна на паметника са оцветени като американски комиксови и поп-културни герои (от ляво на дясно): Маската, Жокера, Върколака, Дядо Коледа, Супермен, клоунът Роналд — символа на „Макдоналдс“, Капитан Америка, Робин — помощникът на Батман, Жената-чудо. Знамето е изрисувано като американско, а под графитно-скулптурната композиционна група е поставен надписът „В крак с времето“.

Графитите предизвикват голям интерес сред гражданите на София, събитието е отразено и в световните медии[5] [6] [7], като анонимният художник е сравнен с Банкси.

В същото време министърът на културата Вежди Рашидов нарича композицията вандализъм, някои интелектуалци защитават композицията, а други правят подписки срещу нея. [8]

В първия работен ден на седмицата прокуратурата образува разследване за хулиганство срещу неизвестен извършител[9].

Във „Фейсбук“ над 1700 души (към 19.30 ч. в понеделник вечер) се обявяват срещу измиването [10].

Графитите са премахнати в понеделник през нощта в присъствието на полиция, въпреки че това е обявено да стане сутринта на следващия ден.[11]

Историята е представена в късометражния документален филм "В крак с времето" на младия режисьор Антон Парталев. Във филма са представени гледните точки на авторите на графитите и на представители на русофилски организации в България. [12] През лятото на 2013 филмът печели втора награда на международния кино конкурс IN OUT FESTIVAL в Полша. [13]

2012: Анти-ACTA[редактиране | edit source]

През нощта на 10 февруари 2012 върху лицата на съветските войници от паметника са сложени маски на британския революционер Гай Фокс, които се ползват като символ на хакерската група „Anonymous”. Постер с изображението е разпространен в мрежата като покана за демонстрацията на 11 февруари 2012 против споразумението ACTA. Според сайта bnews Паметникът на Съветската армия този път е приел вида и значението на „Паметник на анонимната армия“. [14]

2012: Пуси Райът[редактиране | edit source]

На 17 август 2012 на главите на няколко от скулптурните фигури са поставени цветни качулки. Акцията е в подкрепа на групата Пуси Райът, членовете на която носят подобни качулки при своите изпълнения.[15]

2013: Ден за почит към жертвите на комунизма в България[редактиране | edit source]

На 1 февруари 2013, в деня за почит към жертвите на комунизма в България, три от лицата на фигурите на паметника са оцветени в цветовете на националното знаме: бяло, зелено и червено.[15]

2013: Извинение за Прага '68[редактиране | edit source]

21 август 2013: Надписът в розово върху паметника е извинение за българското участие в окупацията на Прага през 1968 г.

На 21 август 2013 г паметникът на Съветската армия в София отново е осъмва боядисан, като този път монументът е покрит изцяло в розова боя и е с надписи на чешки и български „Bulharsko se omlouva!!!“ и „България се извинява!!!“. По другите страни на паметника има призив „Извинете се бе“ и „Прага '68“, арт-инсталация извинение към Чехия по случай от годишнината от потушаването на Пражката пролет в Чехословакия.[16]

Паметникът на съветските танкисти в Прага, боядисан в розово от чешкия художник Давид Черни[16]

Към 9.30 ч. при паметника пристига патрулен полицейски автомобил, като любопитните присъстващи са помолени от полицаите да слязат, тъй като по думите им „става въпрос за местопроизшествие“, по-късно на мястото е пристига още една полицейска кола и полицейски микробус, а монументът е обграден с полицейска лента.

Късно вечерта, след полунощ, отново както и друг път доброволци от форум Русия-България на Светлана Шаренкова се заемат с почистването [17], като този път коментарите към тяхната експедитивна дейност по почистване е, че ще освободят арт-пространството за нови изяви.

На 22 август Русия официално призовава да има наказания за виновните за оскверняването на паметника и да се предприемат незабавни мерки това да не се случва в бъдеще. Министърът на външните работи Кристиан Вигенин призовава да не се драматизира боядисването и заявява, че „България има международни ангажименти да поддържа тези паметници. Оскверняването на паметник е нещо, което не трябва да се случва. Смятам, че не бива да се предизвиква кой знае колко крайна реакция по този въпрос, защото институциите в България взеха незабавно мерки“.[18]

2014: „Слава на Украйна“ и „Долу ръцете от Украйна“[редактиране | edit source]

23 февруари 2014: Акцията "Слава на Украйна" по повод антиправителствените протести в Украйна
2 март 2014: Надписът "Долу ръцете от Украйна" по повод инвазията на руски войски на полуостров Крим
12 април 2014

На 23 февруари 2014 година паметникът осъмва с надписи „Слава Українi“ („Слава на Украйна“) и „Капутїн“ и изрисувано над тях знамето на Украйна. Скулптурните фигури на войник и знамето над него също са боядисани в цветовете на Украйна — синьо и жълто.[19] Солидарността с Украйна е изразена след седмици на тежки и окървавени антиправителствени протести в Украйна, отстояващи проевропейската ориентация на страната.

На 23 февруари снимка на боядисания паметник става Снимка на деня в Евронюз със заглавието: „България: „Слава на Украйна“.[20]

На 24 февруари Министерството на външните работи на Русия изразява възмущение и заявява „С чувство на дълбоко възмущение беше посрещната в Русия новината за поредния случай на вандализъм по отношение на паметника на Съветската армия в центъра на столицата на България - София през нощта срещу 23 февруари“. Министерството изпраща протестна нота до министерството на външните работи на България с искане за „провеждане на щателно разследване на този хулигански инцидент, привличане под отговорност на виновните в противоправните действия и предприемане на съответните мерки за привеждане на мемориала в ред“.[21]

На 2 март паметникът отново осъмва изрисуван с надпис в защита на Украйна, този път като реакция на инвазията на руски войски на полуостров Крим. Надписът гласи „Долу ръцете от Украйна“, като освен това е задраскано посвещението „На съветската армия освободителка от признателния български народ“.[22]

На 12 април са нарисувани полски войник развяващ българското знаме, както и украински войник до него. Под тях има червен надпис „KATYN 5.III'40“. Под централната статуя с бяло е написано „PUTIN GO HOME!“

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Комунистическите паметници - изчезващ вид или спомен от историята. // 02 May 08. Посетен на 22/06/2011.
  2. Боряна Димитрова, Далчев "пренарежда" Братската могила в Пловдив, в. "Труд", 30.09.2009.
  3. Facebook група за „Демонтиране на паметника на Съветската армия в София“
  4. "Граждани отново поискаха събарянето на паметника на Съветската армия", в. "Дневник", 9 ноември 2012
  5. Bulgaria’s Soviet army monument gets superhero makeover, euronews
  6. Soviet monument gets pop culture update, CNN
  7. „Sofia, i soldati del monumento diventano supereroi“, La Repubblica, 19 юни 2011.
  8. Любослава Русева, „Един ден на бездарното статукво“, в. „Дневник“, 26 юни 2011 г.
  9. Лора Филева, „И прокуратурата ще се занимава с изрисувания паметник“, в. „Дневник“, 20 юни 2011 г.
  10. Лора Филева, „Нежна революция“ заради изрисувания паметник, в. „Дневник“, 20 юни 2011 г.
  11. „Паметникът на Съветската армия е почистен през нощта“, в. „Дневник“, 21 юни 2011.
  12. [1] Афиш на София Филм Фест.
  13. [2] IN OUT FESTIVAL 2013 - AWARDS
  14. „София осъмна с Паметник на анонимната армия“, B News, 11 февруари 2012
  15. а б С бяло, зелено, червено оцветиха Паметника на Съветската армия, 24 часа, 1 февруари 2013
  16. а б „Паметникът на съветската армия беше боядисан в розово с извинение към Чехия“ (текст и видео), в. „Дневник“, 21 август 2013.
  17. „Почистват извинението от паметника на съветската армия през нощта“, в. „Дневник“, 22 август 2013.
  18. Вигенин: Да не драматизираме боядисването на паметник. // www.kafene.net. 23 август 2013. Посетен на 24 август 2013.
  19. Паметникът на съветската армия днес е с надпис „Слава на Украйна“, в. „Дневник“, 23.02.2014 г.
  20. Picture of the day. Bulgaria: “Glory to Ukraine”. // Euronews, 23/02/2014. Посетен на 24 февруари 2014 г.
  21. Русия: Наказание за оцветения паметник на Съветската армия. // Dnes.bg. 24 февруари 2014 г. Посетен на 24 февруари 2014 г.
  22. Антонов, Сергей. Паметникът на съветската армия отново изрисуван в защита на Украйна. // OffNews.bg. Офф Медия АД, 2014-03-02. Посетен на 2014-03-02.