Дакия Аврелиана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дакия Аврелиана след раздеянето й на провинции Вътрешна и Крайбрежна Закия в Диоцез Дакия ва Балканите през VІв.

Дакия Аврелиана (на латински: Dacia Aureliana) е римска провинция попада почти изцяло в днешна Северна и Централна Западна България. Съществува в периода 271-285 година след оттеглянето на римските легиони на южната страна на Дунав и изоставянето на Дакия. Носи името на образувалия я император Аврелиан.

С пропагандна цел името е "Дакия", въпреки че заема територии в бившата Горна Мизия.

Столица на провинцията е Сердика. Тя е част от Диоцез Мизия. В 285 г. император Диоклециан разделя Дакия Аврелиана на две нови римски провинции - Вътрешна Дакия с главен град Сердика и Крайбрежна Дакия с главен град Рациария. Двете нови провинции заедно с няколно други първо са включени в Диоцез Мизия, на Префектура Илирик, който диоцез скоро е разделен на две Диоцез Македония и Диоцез Дакия чиято столица пак е Сердика в който попадат провинциите Вътрешна и Крайбрежна Дакия.