Промишленост на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Като индустриализирана нация България има добре развита тежка и лека промишленост, която допринася за 32,1% от БВП на страната за 2006 г.[1] Това прави българската промишленост втори по важност за икономиката сектор след този на услугите. За начало на индустриалното развитие може да се счита построяването на първата българска фабрика в Сливен през 1834 г. До Освобождението обаче няма голямо развитие.

История на българската промишленост[редактиране | edit source]

Промишлеността от Освобождението до Деветосептемврийския преврат[редактиране | edit source]

След края на Руско-турската освободителна война България е почти изцяло бедна земеделска страна. Въпреки това между 1880 и 1900 г. започва бързо развитие. В този период се развива предимно леката промишленост, построени са множество текстилни и мебелни фабрики, както и няколко бирени фабрики. Голям напредък е отбелязан в периода между двете световни войни - 1919-1941. След рязък икономически спад вследствие на загубата през Първата световна война започва интензивната модернизация и разширението на промишления сектор.

Промишлеността по време на социализма[редактиране | edit source]

Пощенскd марка от ГДР, отбелязваща програмата „Интеркосмос“

След 9 септември 1944 г. започва най-мащабното развитие на промишления сектор в българската история. Всички отрасли увеличават значително дела си, построени са големи промишлени комплекси („Кремиковци“, „Червена могила“), създадени са голям брой електроцентрали, военни заводи, химически заводи, научно-експериментални бази. Построена е АЕЦ „Козлодуй“ (1974).

  • През 1940-те год. главната задача на Българската комунистическа партия е възстановяването на щетите от Втората световна война. Строят се главно пътища, железници и неголеми заводи.
  • През 1950-те год. започва масивно разширяване на електропреносната мрежа. Построени са множество ВЕЦ, както и няколко ТЕЦ. Значително се увеличава въгледобивът. За първи път е извлечен нефт край Шабла. Първо телевизионно предаване от БНТ (26 декември 1959).
  • През 1960-те год. са създадени оръжейни заводи, металургични комбинати. Сътрудничество със СССР в космическите разработки. Ускорено развитие на ядрената енергетика. Създаване на заводи за усъвършенствана електротехника. Откриване на най-големия металургичен комбинат „Кремиковци“.
  • През 1970-те год. продължава увеличаването на дела на промишления сектор в икономиката. Построена е АЕЦ „Козлодуй“. Излита първият български космонавт Георги Иванов (10 април 1979).
  • През 1980-те год. България става една от първите страни, произвеждащи компютри за масова употреба. Страната вече произвежда всички видове високи технологии - електроника, космически апаратури и т.н.

Промишленост в периода след 10 ноември 1989 г.[редактиране | edit source]

След разпадането на социалистическата система България, както другите източноевропейски страни, започва да отслабва в промишлено отношение. Закрити са много предприятия на тежката промишленост, други фалират. Драстично спада износът на технологични продукти. В последните пет-шест години, обаче, се отчита ръст на промишлеността. Много компании са приватизирани и „заредени“ със свежи капитали.

Сектори[редактиране | edit source]

Текстилна промишленост[редактиране | edit source]

Природните и социално-икономическите фактори са обусловили формирането на четири района на текстилната промишленост в България със съответната специализация:

  1. Софийски — обхваща София и областите Софийска, Пернишка и Кюстендилска;
  2. Габровски — обхваща Габровска област;
  3. Пловдивски — обхваща Пловдивска и Пазарджишка области. Специализацията е в производството на памучен и вълнен текстил, както и на килими и одеяла;
  4. Сливенски — обхваща Сливенска и Ямболска области, а центрове са Сливен, Ямбол и Котел. Специализацията е в производството на вълнен и памучен текстил и килими.

30 % от общата продукция на текстилната промишленост в България дава памукотекстилната. Поради вноса на скъпа суровина, предимно от Казахстан, Индия и Египет, делът ѝ намалява. Началото на производството на памучен текстил в България е поставено с откриването на фабрика в Ямбол през 1903 г. За периода 1939-1980 г. се отчита десет пъти ръст в производството, а в следващите двадесет години — четири пъти спад.

Енергетика[редактиране | edit source]

Металургия[редактиране | edit source]

Фармацевтика[редактиране | edit source]

Силни страни Слаби страни
Опит в производството на фармацевтични продукти с широко приложение; ниска степен на производствените разходи; спазване на разпоредбите на ЕС в областта; значителни инвестиции в модернизация на местните производствени мощности; голям брой аптеки. Относително малък вътрешен пазар; сравнително ниски нива на възстановяване; неефективно управление и дългове, натрупани от местните болници.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Икономика на България с последна информация от CIA - The World Factbook