Бистрица (Област София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бистрица.

Бистрица
България
Red pog.png
Бистрица
Област София
Red pog.png
Бистрица
Общи данни
Население 4 649 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 52,964 km²
Надм. височина 700 до 1000 m
Пощ. код 1444
Тел. код 02
МПС код С, СА (А, ААВ, АВС)
ЕКАТТЕ 04234
Администрация
Държава България
Област София
Община
   - кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Бистрица
Николай Гюров
(ГЕРБ)
Центърът на Бистрица

Бистрица е село, курортно селище в район Панчарево, Столичната община, Област София-град.

География[редактиране | edit source]

Бистрица е разположена в подножието на Витоша, на 10 километра югоизточно от центъра на столицата, между кв. Симеоново и Панчарево в близост до „Околовръстния път”. Възникнала преди векове, с годините се превръща в скъпа вилна зона на столицата, предпочитана от хората с по-висок социален статус. От 1998 г. с решение на Столичния Общински Съвет е обявена за курортна зона, а прилежащите ѝ девет вилни зони са със статут на квартал в рамките на Столичната община, област София-град, определен като жилищна зона лукс, предназначена за ниско строителство в природна среда. Бистрица заема 4% от землището на Столична община. Населението ѝ към 1 февруари 2011 г. наброява 4 993 души, а неофициално надхвърля 10 000 души.

През Бистрица минават три реки - Янчовска и Стара река, които се сливат и образуват река Бистрица, която пресича изцяло Бистрица и Панчарево и се влива в Искър при Панчаревското езеро на 600 м. н.в. Общата и дължината и е около 12 км. Допълнително очарование на района придават няколкото изкуствени водоскока в долното течение на реката. Протежението на Калната река от природен парк "Бистришко бранище" до Бизнес парк Младост, служи за граница между Бистрица и Симеоново.

На административната територия на Бистрица се намират монумент „Камбаните” и новозастроеният Бизнес парк "Камбаните", вилните зони Бункера (част), Малинова долина - Герена, Шумако, Косанин дол, Зли камък, Манастира, Калфин дол, Бистрица, Беликата, както и много жилищни комплекси от затворен тип. В Бистрица се намира и най-голямата и модерна пречиствателна станция за питейна вода в България - пречиствателна станция "Бистрица". Над Бистрица минава Рилският водопровод, по трасето на който е изградена туристическа алея. Бистричани я наричат „Канала”, официално е именувана „инж. Иван Иванов”. Много приятен маршрут с прекрасни гледки. Оттук може да се тръгне към Железница или към Симеоново. Може също така да се поеме по някоя от пътеките към х. Алеко или към Черни връх. Над Бистрица е разположен и природен парк "Бистришко бранище" - един от първите резервати в България, обявен за защитена зона през далечната 1934 г. На изток Бистрица граничи с Панчарево и Кокаляне, а на север и запад със Симеоново, Малинова долина, Бизнес Парк „София” и Резиденшъл Парк "София". В непосредствена близост на ул. Бистришко шосе и Околовръстния път се намира магазин ИКЕА.

Изглед от Туристическата пътека "инж. Иван Иванов", между Бистрица и Железница

История[редактиране | edit source]

Бистрица е едно от най-старите селища в полите на Витоша и Софийското поле, както и най-голямото от всички. Преданието гласи, че когато Софийското поле било езеро, около него имало само три села - Яна, Бояна и старо село Бистрица. Основателки им били 3 сестри - Бистра, Яна и Бояна. Те били царски дъщери и баща им построил за всяка от тях дворец. Избрал най-личните места. Когато царските дъщери се омъжили, слугите им останали да живеят там и така се зародили селата.

Религия[редактиране | edit source]

В местността Мали дол се намира манастир на името на свети Йоаким и Ана. На това място още от IV-V век до покръстването през 865 г. е съществувал молитвен дом, убежище за гонените християни. След IX век, по времето на цар Борис, или най-късно през Златния век на Симеон, тук е построен голям храм. Разрушен е от турците през 1393-96 година. До 1925-а там е имало каменен кръст и се е знаело, че мястото е оброчище.

През 1925 г. Бона Велинова от с. Григорево, Елин Пелинско, прекарала нощта на Неделя православна на открито в пост и молитва. На сутринта забила колчета в четирите ъгли на съборената от турците църква и наредила на присъстващите да копаят, докато не открият основите. Казала още, че волята Божия е да се възобнови църквата и да се посвети на светите Йоаким и Ана. Оттогава тук се отслужва маслосвет на открито на Неделя православна.

От 1939 г. до 1946 г. върху откритите стари основи е построена църква. Строи се обаче с лоши материали и през 1946 г. покривът пада, зидовете се напукват и се налага сградата да бъде вдигната отново. През пролетта на 1947 г. е дадено начало на строежа на съществуващата днес църква. При започване на изкопа е открита каменна плоча, прикриваща вход към гробница. Входът представлява правоъгълна шахта, висок е 104 см и е широк 70 см. Помещението е с каменен цокъл, нагоре е строено с тухли и постепенно засводено. Стените му са дебели 54 см и са измазани отвътре с хоросан. На едната има три ниши, облицовани с тухли. Върху мазилката на източната стена е нарисуван кръст с червена боя, а на западната, точно над входа, има нарисувана котва. В гробницата, положени в дървени ковчези, са намерени мъжки и женски скелет, но единият череп липсва. Гробницата е ограбвана и затова находките са оскъдни - малка глинена лампа, силно повредена медна монетка. Според иманярите, черепът на обезглавения скелет е скрит заедно с имането на манастира, а тук трябвало да има и кожен свитък с обяснение... Не се знае чии са скелетите, но се предполага че са на знатни особи (в легендите се прокрадва името на цар Иван Шишман). Изобщо, старината в Мали дол е наистина интересна и забулена в тайнственост.

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Туристическо дружество „Погледец“ е нестопанска организация, член на Български туристически съюз, която сочи за своя целева група „подрастващо поколение, населяващо Бистрица“ и сред своите приоритети изброява туризма и спорта „като средство за екологично, социално и здравно възпитание на младежите“. Всеки понеделник в кметството се провежда събрание на дружеството.

Забележителности[редактиране | edit source]

Бистришките баби са най-известните бистричанки, прочули се с изпълненията си на архаичен фолклор от Шоплука из целия свят. Настоящият им ръководител е Дина Колева, а жените от състава са: Крема Гьорева, Цветанка Ценкова, Евдокия Батлачка, Гергинка Вайова, Севда Гергова, Анета Галева, Надежда Пашалийска, Галина Танева. През 2005 г. Бистришките баби бяха включени в списъка на шедьоврите на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО.

Друга популярна забележителност на Бистрица е Бистришката четворка, музикален ансамбъл, основан още през 1934 г. към местното читалище.

Личности[редактиране | edit source]

Паметникът на Никола Крушкин в Бистрица
  • Никола Стефанов Крушкин (Чолака), наричан още „Шопският апостол“ е роден през 1836 г. в Бистрица. Като дете пада в огнището и си изгаря ръцете, оттам идва прякорът му -чолав, чолак. Рано останал сирак, той става послушник в Драгалевския манастир. Негов игумен по това време е отец Генадий, който е и член на Софийския революционен комитет. Там през 1862 г. Чолака среща Васил Левски. Събирайки дарове за манастира в качеството си на таксидиот, Никола Чолака обикаля градове и села и разпалва родолюбивата искра в сърцата на хората. Има заслуга за създаването на много от революционните комитети в Софийска околия, както и за този в Бистрица. Бистришкият революционен комитет е основан в къщата на Григор Ковачки. Председател му е Стоян Посипалката - от кой бистришки род е обаче не се знае. Самият Левски присъства на някои от заседанията на комитета. Революционната и просветителската дейност на Чолака вървят заедно. В неговата книжарница на Софийския пазар „Куру чешме“ (на ъгъла на ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“), наред с песнопойките се предлагат революционни брошури. Там редовно се провеждат заседанията на Софийския революционен комитет, укриват се членовете му, както и двама Ботеви четници, единият от които е братът на Левски, Петър Кунчев. По заловени писма в Дупница, турците го откриват и залавят. Обесен е пред собствената си книжарница (днес там има паметна плоча) на 15 ноември 1877 година, когато руските войски са вече оттатък Балкана и Свободата е развяла знамена. Отива си с вярата, че народът ще бъде свободен, а героите - увенчани със слава. Главната улица в Бистрица носи неговото име, а признателните бистричани му издигнаха барелеф в центъра на селото.
  • Богдан Крушкин - (неизв.) - народен певец живял в годините около Освобождението.
  • Младен Ангелов Амзин (дедо Денко) е учредител и оснвен дарител на бистришкото читалище. За целта той купува и ремонтира къща, дарява първите 40 тома книги, и на 9 май 1909 г. читалище „Св. цар Борис“ е тържествено осветено. То е първото в цяла Софийска околия. От 1939 г. Младен Ангелов е негов почетен председател. През 1943 г. дарява 5000 лева за фонд „Нова читалищна сграда“. При гостуване в Бистрица към него се присъединява Джеймс Баучер, кореспондент на лондонския вестник „Таймс“. Новата сграда на читалището е факт от 1968 г.
  • Отец Драгомир Янков Котев, автор на "Село Бистрица. Селищна монография".
  • Васил Тодоров един от първите и най-добрите футболисти на Бистрица.
  • Стоил Деянов Гергов 5 години Кмет 1979 г. - 1984 г. и 25 години председател на Читалището на село Бистрица от 1952 г. до 1958 г. и от 1967 г. до 1987 г.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

В селото литературата е по-особена, защото по-възрастните хора все още говорят "шопски".

Други[редактиране | edit source]

Речник на диалектните думи в Бистрица

  • А

арно - добре, хубаво
ако - нищо че

  • Б

бай - батко

  • Д

дека - къде

  • Е

ега - дано
ена - да

  • Ж

жуберкам - дъвча,предъвквам

  • К

кьоше - ъгъл
коджа - много

  • Н

нане - батко

  • О

опинци - цървули
окам - викам
оти - защо
он, она, оно, они - той, тя, то, те
орати - говори

  • Р

ромощавец - хрущял

  • С

стрина - жена на чичото
скокот - гъдел

  • Т

тетка - сестра на майката
трантувам - слугувам

  • Ф

фърцам - сърбам

Външни препратки[редактиране | edit source]