Хамбарлийски надпис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Хамбарлийският надпис е български надпис, изписан на гръцки език от 813 г. Открит е край село Хамбарлии (днес Маломирово), Община Елхово, Област Ямбол.

Отбелязва победата на кан Крум над Византия и спечелената от българите Версиникийска битка.

Надписът се съхранява във Варненския археологически музей.

Оригинален текст

[ο Κρουμος ο] [ά]-

ρχον ??ΒΗΝΝΟ. ε- ξήλθεν ης (Κονσταν)ηνόπο- (λη)ν (με τον λαόν) αυτού.

[κ]ε ο αδελφός αυ- [τ]ού ουκ εληθάρ- [γ]ησεν αυτόν κε εξήλ- [θ]εν κε έδοκε[ν] αυτόν ο θεό- ς κε τόπ[ου]ς κ[ε] κάσστρα ερ- ήμοσεν [τ]άδε <?Ε> την Σερδη- κήν, την<ν> Δεβελ- τόν, την Κονστα- ντήαν, την (Βερσ)ηνι- κίαν, Αδρηαν[ού]- πολην. Το?ύτα (ερυμνά) τα κάστρα [έ]λαβε- ν. τα δε λυπά κ[άσ]- τρα έδοκεν ο θε[ό]ς φόβον κε ά[φ]ηκ- [α]ν κε έφυγαν κ- ε ο κά[τ]ου τόπος (ουκ) λ- ηθάργησεν τον τό- πον τούτον, <τ> όπου ε[ξ]ή- λθε(ν με) τον όλον λαόν κε έκ(α)ψ(εν τα) χορήα ημόν<ν> α[υ]- τό(ς) ο γέρον ο βασηλεύ[ς] ο φαρακλός [κ]ε επήρεν όλα κε τους όρκους ε- λησμόνησεν κε εξ- [ή]λθεν επή (αυτόν) ο άρχον <ο ά> ο Κρο[υ]μος προς [τ]ο πολ(εμήσε) [κε τον βασ]ηλέ[α] ε[νίκησεν? εφόνευσεν?] ΟΝ?Ε .. κε απήλθεν ήνα ...... [κ]ε ερήμ(ο)σα την

Превод според Бешевлиев[1]

[Крум архонтът сюбиги излезе с войската си срещу Адрианопол] и брат му не го забрави, но излезе и той. И Бог[2] му (т.е. Крум) даде да опустоши следните места и крепости: Сердика, Дебелт, Констанция, Версиникия, Адрианопол. Тези мощни крепости той превзе. А останалите крепости Бог даде (т.е. вдъхна) страх и те (т.е. гърците) ги напуснаха и избягаха в долната земя (т.е. дн. Турска Тракия). Той не забрави тази земя, откъдето беше излязъл с цялата си войска и беше изгорил нашите земи сам старикът император, плешивият, и завзел беше всичко и беше забравил клетвите, и излезе срещу него архонтът Крум, за да воюва.......и отиде, за да.......опустоших......

Вижте също[редактиране | edit source]

Използвани източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Бешевлиев, Веселин, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр. 66-67
  2. В източника, от който е взет цитата, думата е изписана с малка буква, според тогавашните правописни правила.