Въоръжени сили на Куба
| Революционни въоръжени сили на Куба Fuerzas Armadas Revolucionarias de Cuba |
|
|---|---|
| Видове ВС | |
| Армия ВВС и ПВО ВМС |
|
| Ръководство | |
| Щаб-квартира: | Хавана |
| Личен състав | |
| Численост на редовните войски: |
46 000 |
| Зад граница: | 0 |
| Мобилизационна възможност (мъже): |
мъже на възраст 16-49 г. - 3 094 388 (2008) |
| Годни за военна служба (мъже): |
мъже на възраст 16-49 г. - 2 543 044 (2008) |
| Годишен призив (мъже): | мъже на възраст 16-49 г. - 79 945 (2008) |
| Призивна възраст: | 17 г. |
| Наборна служба: | 2 год. |
| Финанси | |
| Годишни разходи: | $572,3 млн. (2003) |
| Процент от БВП за отбраната: | 3,8 % (2006) |
| Основни международни оръжейни доставчици: |
|
| История | |
| Звания и отличия | |
| Звания в кубинската армия
|
|
Въоръжените сили на Куба (официално Революционни въоръжени сили на Куба) се състоят от Армия, Военновъздушни сили и противовъздушна отбрана, военноморски флот, както и различни полувоенни формирования.
Съдържание |
[редактиране] История
От края на 50-те години Куба е съюзник от стратегическа важност за СССР поради еднаквата политическа ориентация на двете страни и близостта на островната държава с основния враг на Москва - САЩ. По тази причина руснаците снабдяват Куба години наред с най-модерна отбранителна техника и финансират и изграждат военната ѝ инфраструктура. Кубинската армия става една от най-модерните през Студената война, способна сама да организира интервенции и военни операции в ключови точки по света (виж Интервенции). След разпада на Съветския съюз обаче Куба изгубва възможности за евтина доставка на по-нови оръжия, както и за модернизация на по-остарялото ѝ оборудване. В резултат на промяната на политическия и икономически климат армията се стопява от над 200 000 души до към 60 000 в средата на 90-те, и до между 45-49 000 души към днешна дата.
[редактиране] Интервенции
- Алжир (1963)
- Сирия (1973, Война от Йом Кипур)
- Етиопия (1978, Огаденска война)
- Ангола (1975-1989, Анголска гражданска война)
- Никарагуа (1980-те)
- Южна Африка (1988)
[редактиране] Армия
Армията е най-голямото звено на кубинските въоръжени сили, като числеността ѝ наброява 38 000 души към 2007.[1] Според оценка на американското военно разузнаване към 1998 кубинската армия е зле тренирана, а почти цялото ѝ оборудване е складирано и не е налично за бързо разполагане в случай на конфликт.[2] Според ЦРУ обаче към 2008 Куба има професионална и добре тренирана армия въпреки недостига на гориво и резервни части, и може да окаже значителна съпротива на която и да било регионална военна сила.[3]
[редактиране] Организация
Щабът на Армията е в Хавана. Съществуват три регионални командвания, всяко едно от които управлява една армия.
- 5 бронетанкови бригади
- 9 механизирани бригади
- всяка с три механизирани полка, един бронетанков, един артилерийски и един ПВО полк.
- 1 въздушно-десантна бригада (всяка с два батальона)
- 14 резервистки бригади
- Охранителна бригада Гуантанамо - обкръжава американската база Гуантанамо.
- 1 ПВО полк
- 1 ракетна бригада с балистични ракети.
[редактиране] Оборудване
[редактиране] Лични оръжия
[редактиране] Танкове
[редактиране] БТР и БМП
Общо: 1 100
[редактиране] Бронирани коли
Общо: 100
[редактиране] Обикновена артилерия
Общо: 1500+
- ЗиС-3 (76 мм)
- Д-44 (85 мм)
- МТ-12 (100 мм)
- Д-30 (122 мм)
- М-46 (130 мм)
- Миномети М38/43 и М41/43 (1 000)
[редактиране] Самоходна артилерия
Общо: 40+
- СУ-100 (100 мм)
- 2С1 Гвоздика (122 мм)
- 2С3 Акация (152 мм)
[редактиране] Ракетна артилерия
[редактиране] Балистични ракети
[редактиране] ПВО
- ЗПУ-4 (14,5 мм картечница)
- ЗУ-23 (23 мм оръдие)
- ЗСУ-23-4 (23 мм самох. оръдие) - 36
- ЗСУ-57-2 (57 мм самох. оръдие) - 25[6]
- 2К12 Куб (самох. ЗРК)
- 9К31 Стрела-1 (самох. ЗРК) - 60[7]
- С-75 Двина (самох. ЗРК, кубинска модификация)
- 9К33 Оса (самох. ЗРК)
- С-125 (самох. ЗРК)
- 9К35 Стрела-10 (самох. ЗРК)
- 9К32 Стрела-2 (ПЗРК)
- 9К34 Стрела-3 (ПЗРК)
- 9К38 Игла (ПЗРК)
[редактиране] ПТУР
[редактиране] Униформи
Униформата на кубинските военни е OG-107, използвана от американската армия до края на 80-те години. OG-107 е възприета в Куба още преди социалистическата революция, но е запазена и към наши дни. Тя се състои от опростени риза и панталон с масленозелен цвят, черни кубинки и обикновена каска.
[редактиране] Военновъздушни сили и ПВО
Към края на 80-те години кубинските ВВС са били най-модерните и добре оборудвани в Латинска Америка, както и едни от най-многобройните. През 1990 Куба е разполагала с над 200 самолета и вертолета, но след загубата на стратегическия си партньор - СССР, военновъздушните сили се свиват. Според оценките днес КВВС разполагат с около 130 летателни апарата, от които по-малко от 50 са в активна експлоатация.[8] Те са разпръснати из общо 13 бази по целия остров. Според международния институт за стратегически изследвания Куба има 31 бойни самолета годни за употреба и още 179 складирани. Годните за употреба са 3 МиГ-29, 24 МиГ-23 и 4 МиГ-21, както и 12 различни транспортни самолета и бойни / транспортни вертолети.
[редактиране] Оборудване
| Самолет | Произход | Вариант | Вид | В експлоатация | Бележки |
|---|---|---|---|---|---|
| МиГ-21 | МиГ-21МФ
МиГ-21УМ |
изтребител
учебно-боеви |
4
4 |
||
| МиГ-23 | МиГ-23МФ/МС
МиГ-23МЛ МиГ-23УБ |
изтребител
многоцелеви учебно-боеви |
6
10 2 |
||
| МиГ-29 | МиГ-29Б
МиГ-29УБ |
многоцелеви изтребител
учебно-боеви |
2
1 |
||
| Ан-24 | - | товарен / военно-транспортен самолет | 4 | ||
| Ан-26 | - | товарен / военно-транспортен | 3 | ||
| Як-40 | - | VIP | 3 | ||
| Ил-62 | - | VIP | 1 | ||
| Ил-96 | - | VIP | 2 | ||
| Злин Тренер | Z-326T | витлов учебен | 20 | ||
| Aero L-39 | L-39C | учебно-боеви | 7 | ||
| Ми-8 | Ми-8Т
Ми-8ТКВ |
военно-транспортен вертолет
противотанков вертолет |
4
2 |
||
| Ми-17 | Ми-17 | военно-транспортен вертолет | 8 | ||
| Ми-24 | Ми-24Д | щурмови вертолет | 4 |
[редактиране] Военноморски флот
ВМФ е най-малкият клон на въоръжените сили с персонал от около 3 000 души плюс 550 души морска пехота (т.нар. батальон Desembarco de Granma). Част от оборудването не е в активна експлоатация заради липсата на гориво и резервни части, а ракетите П-15 Термит са инсталирани на брегови установки за защита от морски нападения.
[редактиране] Бази
- Кабанас (щаб на западното командване)
- Олгин (щаб на източното командване)
- Сиенфуегос
- Хавана
- Мариел
- Никаро
- Пунта Мовида
[редактиране] Оборудване
- Корвета проект 1242.2 Молния-2 (Клас Паук) - 1
- Ракетни катери Оса II - 4
- Минопочистващ кораб тип Соня - 2
- Минопочистващ кораб тип Евгения - 4
- Разузнавателни съдове - 1
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Източници
-
- ↑ IISS Military Balance 2007, стр.70
- ↑ Браян Бендър, 'DIA expresses concern over Cuban intelligence activity', Jane's Defence Weekly, 13 май 1998, стр.7
- ↑ ЦРУ - Куба
- ↑ а б в г "Кубински танкове"
- ↑ FAS.org
- ↑ "Gary's Combat Vehicle Reference Guide"
- ↑ KB Tochmash 9K31 Strela-1 (SA-9 'Gaskin') low-altitude surface-to-air missile system. // Jane's, 2007-08-15. Посетен на 2008-07-31.
- ↑ Преглед на КВСС