РПГ-7

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Rpg-7.jpg
РПГ-7
Националност Флаг на СССР СССР
Тип Ръчен противотанков гранатомет
Изобретател
Дата на създаване
Продължителност на обслужване 1961 - досега
Боеприпаси 85 мм
Действие осколъчно-фугасни, кумулативни, термобарични бойни глави
Скорострелност 4-6 изстрела/мин
Начална скорост 120 м/сек
Ефективна стрелба 500 м
Маса незареден 6,3 кг
Маса зареден
Дължина 950 мм
Цев 40 мм
Вместимост на пълнителя 1 бр.
Мерни прибори оптичен мерник
Варианти РПГ-7В2 (стандартен модел)
РПГ-7Д3 (ВДВ модел)
Тип 69 (китайски модел)
Произведени броя десетки хиляди

РПГ-7 е широко разпространен съветски ръчен противотанков гранатомет принадлежащ към семейството на динамо-реактивните системи. Той заменя РПГ-2 и РПГ-3 в началото на 60-те години и производството му продължава до днес в различни варианти. Означението му по ГРАУ е 6Г3. В момента се използва от над 90 страни по света, десетки военни и терористични групировки, и се произвежда по лиценз в 9 страни. Без лиценз се произвежда от много други държави.

Описание[редактиране | edit source]

РПГ-7 се състои от проста стоманена тръба с диаметър 40 мм, дължина от около 950 мм и тегло 6,3 кг. Задната част на оръжието е облицована с дърво, за да предпази рамото на оператора от топлината при стрелба, а в задния край на тръбата има реактивно сопло, което извежда изгорелите газове и намалява отката. Прицелването става с помощта на механичен или оптичен мерник. Гранатата се вкарва в предната част на оръжието, но по-голямата ѝ част (надкалибрената) остава извън него. Диаметърът и е до 85 мм, а теглото ѝ е между 2,5 и 4 кг. Началната ѝ скорост е 115-120 м/сек и достига до 295 м/сек в края на активният участък на маршовият двигател. Максималната далекобойност на боеприпасите е 1 100 м, но самоликвидатор предизвиква взривяване след около 920 м. Точната стрелба е възможна на разстояние до 300-350 м. Някои модели са снабдени с двунога за по-голяма стабилност при стрелба от укрепени позиции. Боеприпасите на РПГ-7 се състоят от три части - двигател,отсек с боен заряд (бойна глава)и стартов заряд с интегрирано оперение. Стартовият заряд служи за изстрелването на гранатата от самото оръжие. Малко след това се включва твърдогоривен маршов ракетен двигател, а по време на полета се разгъват и малки стабилизатори с наклон от 3 градуса придавайки и централна ротация и от тук жироскопична устойчивост в полета.Гранатата е снаредена с боен заряд от А-IX-1(модифициран хексоген),който се детонира от пиезовзривател от контактен тип.Съществуват модели гранати ТБГ-7В Танин снаредени със смес от алуминиева пудра,изопропил нитрат и пропилен оксид.При детонацията се създава така-нареченият термобаричен ефект,който има многократно по-дълги фази на разширение и свиване на газовете.По този начин се постига фугасен ефект съпоставим със 122 мм ОФ гаубичен снаряд(от тук идва и нарицателното "джобна артилерия").Двигателят има една цилиндрична балиститна шашка от канален тип,марка РНДСИ-5К.Сопловият блок е изпълнен револверно от 6 сопла около корпуса на двигателя.

Заради простата си конструкция, ефективността и ниската си цена, РПГ-7 е най-разпространеното оръжие от тази серия.

Муниции[редактиране | edit source]

Название Тип бойна глава Тегло Калибър Пробиваемост Смъртоносен радиус
ПГ-7В кумулативна 2,6 кг 85 мм 330 мм ЛХБ
ПГ-7ВЛ ЛУЧ кумулативна 2,6 кг 93 мм 500 мм ЛХБ
ПГ-7ВР РЕЗЮМЕ тандемна 4,5 кг 65/105 мм 600-700 мм ЛХБ
(след реактивна броня)
ОГ-7В КАРАНДАШ осколъчно-фугасна 2 кг 40 мм 150 м
(вкл. войници с бронежилетки и каски); ефективен радиус - до 700 м
ТБГ-7В ТАНИН едностепенна термобарична 4,5 кг 105 мм 10 м
ефективен радиус - до 200 м

Варианти[редактиране | edit source]

Два китайски автомата и РПГ Тип 69.

Много държави по света са разработили свой вариант на РПГ-7 със собствени боеприпаси, а производството им се извършва не само в държавни и частни фабрики, но и нелегално във всевъзможни работилници, обслужващи партизански движения, терористични или военни организации. Най-разнообразни модели в момента произвеждат Русия, Китай, Палестина и други. Китайското копие Тип 69 е по-леко от руския модел, но има приблизително същата далекобойност. Палестинският Ясин е значително опростен вариант с малък обсег и подобрена бронепробиваща способност, пригоден за градски условия. Ал-Бана Ал-Батар са производни на РПГ-7 противотанкови ракетни оръжия, задействани с кабел (подобно на ПТУР), но много по-неточни. България също произвежда РПГ-7 по лиценз, както и разнообразни производни разработки. Такива са 40-мм безоткатно оръдие ATGL-L и 73-мм безоткатно оръдие ATGL-H.[1][2]

На въоръжение[редактиране | edit source]

Държави[редактиране | edit source]

Партизански, терористични и военни групировки[редактиране | edit source]

Боец от иракските сили за сигурност, въоръжен с РПГ-7.

и други

Употреба[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Завод "Арсенал" - ATGL-L
  2. Завод "Арсенал" - ATGL-H

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]