Хвасон-5

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хвасон-5
Обща информация
Произход Северна Корея
Видбалистична ракета с малък обсег
История на производство и служба
Създаване1981
На служба приСеверна Корея, Иран, Египет, ОАЕ, Йемен, вероятно и други
Габаритни характеристики
Маса5860 кг
Дължина11,25 м
Диаметър0,88 м
Степени1
Полезен товар985 кг
Технически характеристики
ГоривоТМ-185
20% бензин
80% керосин
Бойна главаконв. / хим.
Брой бойни глави1
МОЦ450 м
Обсег330 км
Скорост5,2 км/сек
Насочванеинерционно
Хвасон-5 в Общомедия

Хвасон-5 е севернокорейска тактическа балистична ракета, подобрено копие на руската Р-300.

Разработка и описание[редактиране | редактиране на кода]

В края на 70-те години Египет изнася малък брой руски ракети Скъд в знак на благодарност за подкрепата на КНДР във Войната от Йом Кипур. През 1981 е започнато производство на новите ракети в завод номер 125 край Пхенян, но подобренията по тях са направени с годините. През 1983 Иран и КНДР подписват споразумение, според което Техеран може да произвежда копие, известно като Шахаб-1. Подобрения по корпуса и управлението са направени през 1985. Същевременно започва и разработката на по-добър вариант, Хвасон-6. По-късно Северна Корея помага и на Египет да започне собствено производство. Тестовете започват през 1984. Проведени са 7 изстрелвания, но само 3 са били успешни. Произведени са близо 300 ракети, от които 180 са на въоръжение, а останалите 120 са изнесени за Иран, Йемен, Египет и ОАЕ.

Оператори[редактиране | редактиране на кода]

  •  Египет – т.нар. „Проект-Т“
  •  Иран – неизвестен брой ракети, вероятно над 200
  •  Йемен – купува ракети от КНДР в края на 90-те.[1] През 2002 недалеч от бреговете на Йемен е задържан кораб с 15 севернокорейски ракети Скъд (Хвасон-5), който по-късно е пуснат и достига крайната си цел.
  •  Либия – вероятно притежава ракети Хвасон-5. Северна Корея е изпратила кораб с части, гориво и чертежи на своите ракети Скъд в края на 90-те години.[2]
  •  Северна Корея – ~180
  •  Обединени арабски емирства – купуват 25 ракети през 1989, които са складирани и не са в активна експлоатация.

Непотвърдени[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. [1]
  2. Международен институт за стратегически изследвания // Архивиран от оригинала на 2012-03-02. Посетен на 2008-10-07.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]