История на медицината

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

История на медицината е дял от познанието, който се занимава с историческото развитие на медицината, като разглежда и биографиите на личностите, които са оказали влияние върху медицината на своето време. Историята на медицината използва методите на общата историческа наука и цели да поощри осъзнаването на факта, че боравенето с човешкото здраве има дълъг исторически път, пряко обвързан с културното развитие на човечеството.

Възникване[редактиране | edit source]

До средата на 19 век са четат текстовете на прочутите лекари Хипократ и Гален. Към края на 19 век няколко учени, специализиращи в медицинските факултети, и практикуващи лекари започват да се занимават с история на медицината.

В началото на 20 век историята на медицината добива по-голямо значение благодарение на Карл Судхоф и така се е утвърждава като предмет на изучаване в медицинските факултети. Специализираното списание, което Судхоф издава, служи за подкрепа на становището, че историята на медицината е самостоятелна дисциплина, заемаща място между историческата наука и медицината. Точно хипократството на 1920-те години, когато човек се позовава на възвишената фигура на Сократ, за да реши актуални проблеми на медицината, довежда до стабилно институционализиране на историята на медицината.

Голяма загуба на качество и водещи личности претърпява медицинската история по времето на фашизма между 1933 и 1945 г., когато водещите немски историци на медицината емигрират в САЩ (Хенри Зигерист, Овсей Темкин, Лудвиг Еделщайн, Ервин Хейнц Акеркнехт). Изследователската дейност губи своята същина и изобретателност до 1970 г., когато импулси от научно-историческите методически дискусии отново я подбуждат.

Днес дисциплината История на медицината се преподава във всички медицински факултети и е част от медицинското образование. Научният състав, занимаващ се с тази дисциплина се състои от хора, които имат както медицинско, така и историческо образование. Между тях стават все повече и тези, които са завършили само история.

Методи[редактиране | edit source]

История на медицината работи с исторически и отчасти етнологични методи. Опорна точка са и главно писмени извори като медицински текстове от минали времена, за болести, исторически писания, дневници, писма, но и литературни текстове или етнографски записки и интервюта.

Изследването на човешките останки и тогавашните причинители на болести не е част от предмета история на медицината, а на палеопатологията. Остарели методи за история на медицината са историята на прогреса и биографиите на личности, свързани с медицинската наука.

В по-новата история на медицината са заложени методи от науката история, които са актуални: пост-структурализъм, деконструкция, историческа антропология, науки за пола, история за всекидневието, история на науката и др.