Глюкагон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Глюкагонът е един от трите основни хормона произвеждани от задстомашната жлеза и е пряко свързан с обмяната на въглехидратите в организма. Той способства за разграждането на гликогена в черния дроб и по този начин повишава нивото на кръвната захар, в което се изразява противоположността му с инсулина — единствения хормон в организма, който намалява нивото на кръвната захар. Глюкагонът е получен като хомогенен кристален продукт от Щрауб през 1953г.,няколко години по-късно му определена първичната структура.Представлява едноверижен пептид от 29 аминокиселини с молекулна маса 3500.В организма глюкагонът се синтезира под формата на два предшественика-проглюкагон и препроглюкагон.При нужда след определени сигнали в два етапа,чрез отцепване на два пептида се получава активния хормон.Глюкагонът предизвиква повишаване на концентрацията на глюкозата в кръвта противно на инсулина.Той способства за разпадането на глюкозата до млечна киселина.По първия си ефект на действие глюкагонът прилича на инсулина,но се отличава от него по това,че не предизвиква разпадане на гликогена в мускулите.Вторият ефект на действие на глюкагона го отличава от адреналина,който не инхибира разпадането на глюкозата до млечна киселина.Освен това глюкагонът действа много по-продължително от адреналина и не повишава честотата на пулса и кръвното налягане. В някои случаи установен диабет може да се дължи на голямо количество продуциран глюкагон,не на недостига на инсулин.