Гастрин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гастрин


Обща информация
Символ GAST; GAS
Entrez Gene 2520
HGNC 4164
OMIM 137250
RefSeq mRNA NM_000805.4
RefSeq белтък NP_000796.1
UniProt P01350
Физикохимични данни
Брой АК 6/14/17/34
Други
Хромозома и Локус Хромозома 17 q21
Локализация Chr 17: 39.87 - 39.87 Mb
Механизъм на действие на гастрина

При хората, гастринът е пептиден хормон, който стимулира секрецията на стомашна киселина (HCl) от париеталните клетки на стомаха и подпомага стомашната моторика. Той се освобождава от клетки G-клекти на стомаха, дванадесетопръстника и панкреаса. Свързва се с рецепторите на холецистокинин B, за да стимулира отделянето на хистамин в ентерохромафин подобни клетки и предизвиква интегрирането на K+/H+ ATPазни помпи в апикалната мембрана на париеталните клетки (което на свой ред увеличава H+ освобождаване). Отделянето му се стимулира от наличието на пептиди в лумена на стомаха.

Откриване[редактиране | edit source]

Съществуването му за първи път е предложено през 1905 г. от британския физиолог Джон Сидни Едкинс,[1][2] а гастрини са изолирани през 1964 г. от Родериг Алфред Грегъри и Трейси в Ливърпулския университет.[3] През 1964 г. е определена структурата на гастрина.[4]

Характеристика[редактиране | edit source]

Генетика[редактиране | edit source]

GAS генът е разположен върху дългото рамо на седемнадесета хромозома (17q21).[5]

Синтез[редактиране | edit source]

Гастринът е линеен пептиден хормон, произвеждан от G клетки на дванадесетопръстника и в пилорната празнина на стомаха. Той се секретира в кръвта. Гастрин се намира предимно в три форми:

  • гастрин-34 ("голям гастрин")
  • гастрин-17 ("малък гастрин")
  • гастрин-14 ("минигастрин")

Също така е изкуствено синтезирани, пет аминокиселинна последователност пентагастрин, идентичен с последните пет аминокиселинив C-крайната края на гастрин.

Номерата показват броя на аминокиселините.

Освобождаване[редактиране | edit source]

Гастрин се освобождава в отговор на определени стимули. Те включват:

  • Изпълване на стомаха
  • Вагусова стимулация (медиирана от неврокринен бомбесин или GRP при хора)
  • Наличието на частично усвоени протеини, особено аминокиселини
  • Хиперкалциемия

Гастриновото освобождаване се инхибира от:[6][7]

Функция[редактиране | edit source]

Наличието на гастрин стимулира париеталните клетки на стомаха да отделят солна киселина (HCl), стомашна киселина. Това се осъществява както пряко чрез париеталните клетки така и косвено чрез свързване на рецепторите на холецистокинин B на ентерохромафин подобни клетки в стомаха, които след това реагират чрез освобождаването на хистамин, който на свой ред действа върху париеталните клетки на паракринен принцип, като ги стимулира да отделят H+ йони. Това е основният механизъм за секреция на киселина от париеталните клетки.

Заедно с горепосочената функция, е доказано, че гастрин има и допълнителни функции:

Фактори, влияещи върху секрецията[редактиране | edit source]

Стомашни[редактиране | edit source]

  • Стимулиращ фактори: Хранителен протеин и аминокиселини (месо), хиперкалциемия. (Т.е. по време на стомашната фаза)
  • Инхибиращ фактор: Киселинност (рН под 3) - отрицателна обратна връзка, постига се чрез освобождаването на соматостатин от δ клетки в стомаха, който инхибира гастрин и освобождаването на хистамин.

Паракринни[редактиране | edit source]

  • Стимулиращ фактор: Бомбесин
  • Инхибиращ фактор: Соматостатин - действа на соматостатин-2 рецепторите на G клетки. Действа паракринно чрез локална дифузия в междуклетъчните пространства, но също така и системно чрез освобождаването му в кръвообращението на лигавица, той потиска киселинната секреция, като действа на париеталните клетки.

Нервен[редактиране | edit source]

  • Стимулиращ фактор: Бета-адренергичните агенти, холинергичните агенти, гастрин-освобождаващ пептид (GRP)
  • Инхибиращ фактор: Ентерогастрален рефлекс

Циркулация[редактиране | edit source]

  • Стимулиращ фактор: Епинефрин
  • Инхибиращ фактор: Стомашен инхибиторен пептид (GIP), секретин, соматостатин, глюкагон, калцитонин

Източцици[редактиране | edit source]

  1. Edkins JS. The chemical mechanism of gastric secretion. // J. Physiol. (Lond.) 34 (1–2). 13 March 1906. с. 133–44.
  2. Modlin IM, Kidd M, Marks IN, Tang LH. The pivotal role of John S. Edkins in the discovery of gastrin. // World J Surg 21 (2). 1997. DOI:10.1007/s002689900221. с. 226–34.
  3. The constitution and properties of two gastrins extracted from hog antral mucosa: Part I the isolation of two gastrins from hog antral mucosa. // Gut 5 (2). 1964. DOI:10.1136/gut.5.2.103. с. 103. edit
  4. The antral Hormone Gastrin: Structure of Gastrin. // Nature 204 (4962). 1964. DOI:10.1038/204931a0. с. 931. edit
  5. Lund T, Geurts van Kessel AH, Haun S, Dixon JE. The genes for human gastrin and cholecystokinin are located on different chromosomes. // Hum. Genet. 73 (1). 1986. DOI:10.1007/BF00292669. с. 77–80.
  6. Holst, J и др. Somatostatin is an essential paracrine link in acid inhibition of gastrin secretion. // Digestion 51 (2). 1992. с. 95–102.
  7. Leonard, Johnson. Effects of Somatostatin and Acid on Inhibition of Gastrin Release in Newborn Rats. // Endocrinology 114 (3). 6 1983. DOI:10.1210/endo-114-3-743. с. 743–746.
  8. Vadokas B, Lüdtke FE, Lepsien G, Golenhofen K, Mandrek K. Effects of gastrin-releasing peptide (GRP) on the mechanical activity of the human ileocaecal region in vitro. // Neurogastroenterol Motil. 9 (4). December 1997. DOI:10.1046/j.1365-2982.1997.d01-59.x. с. 265–270.
  9. Valenzuela JE, Walsh JH, Isenberg JI. Effect of gastrin on pancreatic enzyme secretion and gallbladder emptying in man. // Gastroenterology 71 (3). September 1976. с. 409–411.
  10. Castell DO. Gastrin and lower esophageal sphincter tone. // Arch. Intern. Med. 138 (2). February 1978. DOI:10.1001/archinte.138.2.196. с. 196.