Гастрин
| Обща информация | |
|---|---|
| Символ | GAST; GAS |
| Entrez Gene | |
| HGNC | |
| OMIM | |
| RefSeq mRNA | |
| RefSeq белтък | |
| UniProt | |
| Физикохимични данни | |
| Брой АК | 6/14/17/34 |
| Други | |
| Хромозома и Локус | Хромозома 17 |
| Локализация | Chr 17: 39.87 - 39.87 Mb |
При хората, гастринът е пептиден хормон, който стимулира секрецията на стомашна киселина (HCl) от париеталните клетки на стомаха и подпомага стомашната моторика. Той се освобождава от клетки G-клекти на стомаха, дванадесетопръстника и панкреаса. Свързва се с рецепторите на холецистокинин B, за да стимулира отделянето на хистамин в ентерохромафин подобни клетки и предизвиква интегрирането на K+/H+ ATPазни помпи в апикалната мембрана на париеталните клетки (което на свой ред увеличава H+ освобождаване). Отделянето му се стимулира от наличието на пептиди в лумена на стомаха.
Съдържание |
Откриване [редактиране]
Съществуването му за първи път е предложено през 1905 г. от британския физиолог Джон Сидни Едкинс,[1][2] а гастрини са изолирани през 1964 г. от Родериг Алфред Грегъри и Трейси в Ливърпулския университета.[3] През 1964 г. е определена структурата на гастрина.[4]
Характеристика [редактиране]
Генетика [редактиране]
GAS генът е разположен върху дългото рамо на седемнадесета хромозома (17q21).[5]
Синтез [редактиране]
Гастринът е линеен пептиден хормон, произвеждан от G клетки на дванадесетопръстника и в пилорната празнина на стомаха. Той се секретира в кръвта. Гастрин се намира предимно в три форми:
- гастрин-34 ("голяма гастрин")
- гастрин-17 ("малък гастрин")
- гастрин-14 ("минигастрин")
Също така е изкуствено синтезирани, пет аминокиселинна последователност пентагастрин, идентичен с последните пет аминокиселинив C-крайната края на гастрин.
Номерата показват броя на аминокиселините.
Освобождаване [редактиране]
Гастрин се освобождава в отговор на определени стимули. Те включват:
- Изпълване на стомаха
- Вагусова стимулация (медиирана от неврокринен бомбесин или GRP при хора)
- Наличието на частично усвоени протеини, особено аминокиселини
- Хиперкалциемия
Гастриновото освобождаване се инхибира от:[6][7]
- Наличието на киселина (основно секретирана HCl) в стомаха (отрицателна обратна връзка).
- Соматостатин също инхибира освобождаването на гастрин, заедно със секретин, GIP (гастроинхибиторен пептид), VIP (вазоактивен интестинален пептид), глюкагон и калцитонин.
Функция [редактиране]
Наличието на гастрин стимулира париеталните клетки на стомаха да отделят солна киселина (HCl), стомашна киселина. Това се осъществява както пряко чрез париеталните клетки така и косвено чрез свързване на рецепторите на холецистокинин B на ентерохромафин подобни клетки в стомаха, които след това реагират чрез освобождаването на хистамин, който на свой ред действа върху париеталните клетки на паракринен принцип, като ги стимулира да отделят H+ йони. Това е основният механизъм за секреция на киселина от париеталните клетки.
Заедно с горепосочената функция, е доказано, че гастрин има и допълнителни функции:
- Стимулира съзряването париеталните клетки.
- Предизвиква главните клетки да отделят пепсиноген, неактивна форма на храносмилателната ензима пепсин.
- Увеличава мобилността на мускулите и предизвиква стомашни контракции.
- Засилва контракциите срещу пилора и отпуска пилорния сфинктер, което стимулира изпразването на стомаха.
- Играе роля в за релаксация на илеоцекалния клапан.[8]
- Предизвиква панкреатична секреция и изпразването на жлъчния мехур.[9]
- Въздейства на долния езофагеален сфинктер, карайки го да се отпусне.[10] Имайки това предвид, високи нива на гастрин могат да играят роля в развитието на някои от най-често срещаните нарушения на кардията, като например болестта на киселинен рефлукс.
Фактори, влияещи върху секрецията [редактиране]
Стомашни [редактиране]
- Стимулиращ фактори: Хранителен протеин и аминокиселини (месо), хиперкалциемия. (Т.е. по време на стомашната фаза)
- Инхибиращ фактор: Киселинност (рН под 3) - отрицателна обратна връзка, постига се чрез освобождаването на соматостатин от δ клетки в стомаха, който инхибира гастрин и освобождаването на хистамин.
Паракринни [редактиране]
- Стимулиращ фактор: Бомбесин
- Инхибиращ фактор: Соматостатин - действа на соматостатин-2 рецепторите на G клетки. Действа паракринно чрез локална дифузия в междуклетъчните пространства, но също така и системно чрез освобождаването му в кръвообращението на лигавица, той потиска киселинната секреция, като действа на париеталните клетки.
Нервен [редактиране]
- Стимулиращ фактор: Бета-адренергичните агенти, холинергичните агенти, гастрин-освобождаващ пептид (GRP)
- Инхибиращ фактор: Ентерогастрален рефлекс
Циркулация [редактиране]
- Стимулиращ фактор: Епинефрин
- Инхибиращ фактор: Стомашен инхибиторен пептид (GIP), секретин, соматостатин, глюкагон, калцитонин
Източцици [редактиране]
- ↑ Edkins JS. The chemical mechanism of gastric secretion. // J. Physiol. (Lond.) 34 (1–2). 13 March 1906. с. 133–44.
- ↑ Modlin IM, Kidd M, Marks IN, Tang LH. The pivotal role of John S. Edkins in the discovery of gastrin. // World J Surg 21 (2). 1997. DOI:10.1007/s002689900221. с. 226–34.
- ↑ The constitution and properties of two gastrins extracted from hog antral mucosa: Part I the isolation of two gastrins from hog antral mucosa. // Gut 5 (2). 1964. DOI:10.1136/gut.5.2.103. с. 103.
- ↑ The antral Hormone Gastrin: Structure of Gastrin. // Nature 204 (4962). 1964. DOI:10.1038/204931a0. с. 931.
- ↑ Lund T, Geurts van Kessel AH, Haun S, Dixon JE. The genes for human gastrin and cholecystokinin are located on different chromosomes. // Hum. Genet. 73 (1). 1986. DOI:10.1007/BF00292669. с. 77–80.
- ↑ Holst, J и др. Somatostatin is an essential paracrine link in acid inhibition of gastrin secretion. // Digestion 51 (2). 1992. с. 95–102.
- ↑ Leonard, Johnson. Effects of Somatostatin and Acid on Inhibition of Gastrin Release in Newborn Rats. // Endocrinology 114 (3). 6 1983. DOI:10.1210/endo-114-3-743. с. 743–746.
- ↑ Vadokas B, Lüdtke FE, Lepsien G, Golenhofen K, Mandrek K. Effects of gastrin-releasing peptide (GRP) on the mechanical activity of the human ileocaecal region in vitro. // Neurogastroenterol Motil. 9 (4). December 1997. DOI:10.1046/j.1365-2982.1997.d01-59.x. с. 265–270.
- ↑ Valenzuela JE, Walsh JH, Isenberg JI. Effect of gastrin on pancreatic enzyme secretion and gallbladder emptying in man. // Gastroenterology 71 (3). September 1976. с. 409–411.
- ↑ Castell DO. Gastrin and lower esophageal sphincter tone. // Arch. Intern. Med. 138 (2). February 1978. DOI:10.1001/archinte.138.2.196. с. 196.
