Дяволска гъба
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Дяволска гъба | ||||||||||||||||||||||||
 Дяволска гъба |
||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||
 Boletus satanas |
||||||||||||||||||||||||
Дяволската гъба (Boletus satanas) е вид базидиева гъба, обозначава се още с имената Синкавица и Отровна манатарка.
Внимание! Отровна гъба (в България). Лесно може да се сбърка с Обикновената манатарка, Пурпурната манатарка и Огнената манатарка!
[редактиране] Характерни белези
- Гугла: С различен диаметър от 10 до 25 см при развитата гъба. Цвета на кожицата е сивобелезникав до бледокафяв с жълто-зелен оттенък. Кожицата е леплива и не се отделя от плодното месо, което при разчупване става синьо, а при престояване на открито-черно. Гуглата отдолу е червена, а при ядливата манатарка е зеленикава.
- Тръбички: Къси, незаловени за пънчето (при натискане посиняват), порите са жълто червени.
- Спори: Жълти
- Споров прашец: Жълтозеленикав, до кафяв.
- Пънче: Високо 5-12 см. и доста дебело (около 4-10 см), с бухалковидна форма. В горната част е жълто, а в основата сиво-жълто до кафяво (също при натиск и нараняване става синьо-зелено). По цялото пънче има карминеночервен мрежест рисунък. Гъбата се появява през лятото, расте и през есента в широколистните и иглолистни гори. Съдържа атропинови токсини, които поразяват храносмилателната система на човека.Може дяволската гъба да се сбърка с манатарка.
