Рицин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за вида растения. За рода вижте Рицин (род). За отровата вижте Рицин (белтък).

Рицин
Ricinus communis - Köhler–s Medizinal-Pflanzen-257.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Malpighiales
семейство: Euphorbiaceae Млечкови
род: Ricinus Рицин
вид: R. communis Рицин
Научно наименование
Уикивидове Ricinus communis
Linnaeus, 1753
Рицинът (Ricinus communis)

Рицинът (Ricinus communis), наричан още кърлеж, е растение от семейство Млечкови, основен представител на рода Рицин, а според немалко автори и единствен[1]. Латинското име Ricinus също означава „кърлеж“ - име, показващо сходството между формата на семената и напил се с кръв кърлеж.

Разпространение и описание[редактиране | edit source]

Произхожда от Източна Африка, но като техническа култура се сади във всички зони с умерен климат. В тропическите ширини е многогодишно дървовидно растение, а в умерените ширини рядко успява да преживее зимата и се развива като едногодишно тревисто растение[2].

Цялото растение е отровно - съдържа отровния белтък рицин и алкалоида рицинин Семената му съдържат 45-60% рициново масло. Приличат на семената на боба (въпреки че двете растения са от различни семейства) и ако бъдат объркани и използвани за храна довеждат до отравяния[3].

Полезна информация за българския фермер:[редактиране | edit source]

Цялото растение е отровно. Наблюдавано е отравяне на всички селскостопански животни, което протича в много тежка форма като поразява всички органи и системи. Други отровни за стопанските животни растения са: лютиче, орлова папрат, лупина, синап, див мак, млечка, елда, къклица. (Източник: учебник по общо животновъдство за техникумите на Г.Кайтазов, И.Диваров, И.Ганчовски, стр. 33)

Употреба[редактиране | edit source]

Култивиран е още от дълбока древност заради извличаното от семената рициново масло, което се използвало за осветление. Семена са намирани в древноегипетски гробове от около 4000 г. пр.н.е. Според информация на Botanical.com, рицинът е споменава от Херодот като „кики“ и посочва произхода му от Египет. Страбон описва приложението на извличаното масло в маслени лампи и мазила, Теофраст и Диоскорид описват растението. Диоскорид също описва процеса за извличане на маслото и неговото приложение като слабително. Плиний също описва слабителното действие на рициновото масло[4].

Медицинското рициново масло е фракция, получавана при студено пресоване на семената. За разрушаване на отровния протеин рицин маслото се обработва с гореща водна пара. Рицинът е химически неустойчив и в резултат на хидролизата се разлага.

Поради разнообразието от цветове на листата му (виолетово-черни, червени, зелено и бронз и др.), растението се използва като декоративно.

Според Енциклопедия България в България се използва само с декоративни цели до средата на 30-те години на XX век, а след това и като маслодайна култура, като достига 100 000 декара засети площи до средата на 50-те години[5].

Източници[редактиране | edit source]

  1. University of Melbourne - Multilingual multiscript plant name database, Sorting Ricinus names (на английски)
  2. The Castor Bean (на английски)
  3. Здраве от природата - Отравяния с лечебни растения
  4. botanical.com - Castor Oil Plant (на английски)
  5. Енциклопедия България, том 5 П-Р, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 786

Външни препратки[редактиране | edit source]