Кърлежи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кърлеж)
Направо към: навигация, търсене
Кърлежи
Ixodus ricinus 5x.jpg
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa Същински многоклетъчни
надтип: Ecdysozoa
тип: Arthropoda Членестоноги
подтип: Chelicerata Хелицерови
клас: Arachnida Паякообразни
подклас: Acari Акари
надразред: Parasitiformes
разред: Ixodida
надсемейство: Ixodoidea Кърлежи
Научно наименование
Уикивидове Ixodida
W.E. Leach, 1815
Уикивидове Ixodoidea
W.E. Leach, 1815
Семейства
Кърлежи в Общомедия

Кърлежите (Ixodoidea) са надсемейство малки паякообразни от подклас Акари. Те са ектадартизиопаразити, хранещи се чрез кръвосмучене от бозайници, птици, а в някои случаи и влечуги и земноводни. Те са важен вектор за разпространението на много инфекциозни болести.

Всеки кърлеж има четири чифта крачета. Двата чифта предни крачета са снабдени с вендузи, а двата чифта задни крачета — с дълги власинки. У мъжкия кърлеж и на последния чифт крачета също има вендузи, които спомагат за прикрепването му при копулация.

Кърлежчето Sarcoptes scabiei var. hominis, сем. Sarcoptidae, група Acaride предизвиква крастата (Scabies). Истинският паразит е женският кърлеж. След оплождането той си пробива малки тунелчета /галерийки/ в най-горния слой на кожата, в който снася по 24 яйца с големина 0,10-0,16 mm. Към третия — седмия ден те се превръщат в ларви, а до 17-тия ден — в нимфи, които вече са способни да пренасят заразата. Това става при спане в общо легло, при полово сношение, чрез бельо и други заразени предмети.

Кръвосмучещите кърлежи обитават тревисто-храстови и горски местности и предпочитат високата влажност. Причакват жертвите си покрай пътеките, по които те се движат. Нападат обикновено сутрин като се ориентират по топлината и излъчваната от гостоприемника миризма. Впиват се с хоботче в тялото и се пускат, когато се напият с кръв. Този акт е различно продължителен при различните видове кърлежи.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]