Показател на пречупване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Показател на пречупване е физична величина, която представлява отношението на скоростта на светлината във вакуум и скоростта на светлината в дадената среда: n =\frac{c}{v}. Показателят на пречупване зависи от свойствата на средата и дължината на вълната. В прозрачна среда светлината се разпространява със скорост (v) по-малка от скоростта на разпространение във вакуум (с). Показателят (n) е безразмерна величина, която фактически показва колко пъти скоростта на разпространение на електромагнитната вълна във вакуум е по-голяма от скоростта ѝ в дадена среда.

Показател на пречупване за някои среди[редактиране | edit source]

Показателят на пречупване(n) за повечето среди има стойности между 1 и 2.

Показател на пречупване (за дължина на вълната 589 nm)
Среда Стойност
Въздух 1.000293
Вода 1.333
Етилов алкохол 1.361
Кварц 1.544
Стъкло (лек флинт) 1.58
Стъкло (тежък флинт) 1.85
Стъкло (кроун) 1.517
Цирконий (изкуствен скъпоценен камък) 1.923
Диамант 2.417
Бензол 1.501

Показателят на пречупване може да се изрази и като квадратен корен от произведението на магнитната и диелектричната проницаемости на средата.

n=\sqrt{\mu\varepsilon}

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]