Сакалиби

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Сакалибите (още и саклаб, сиклаб, саклаби, а в арабо-ислямската литература صقالبة, и в романските езици и на латиница ед.ч. Siqlabi, мн.ч. Saqaliba) е термин от арабско-ислямските източници през средновековието, с който било означавано светлокосото население на Източна и Югоизточна Европа - славяни, угри, кумани и най-вече Волжските българи[1] Впоследствие терминът придобил тясно означение за онези бивши войни от славянските контингенти във византийската армия в Мала Азия, които били взети в арабски плен, дезертирали при противника или просто били членове на прословутите банди от периода на арабско-византийските войни.

Истахри наричал саклаби светлите туркопули, а Гарнати и Гардизи наричат славяните - славия, пишейки, че те живеят на запад от Киев, русите - в Киев, а Арсания пък сочи - северно от Киев. Със сакалиба арабите асоциирали преди всичко куманите и останалите светли хора. Впоследствие терминът сакалиба в арабско-ислямските източници се прехвърля върху славянските несретници в ислямските страни, каквито е имало винаги. Понякога се прави изрично разграничение между понятията славянин (славия) и саклаб, като второто по-скоро обобщава всички руси северни хора независимо от техния произход, като кумани, българи и т.н. [2]

Произход на термина[редактиране | edit source]

Арабският израз саклаб, сиклаб, саклаби и тем подобни се явява фонетично видоизменена заемка от византийското «склавини».

Географско разпространение на термина[редактиране | edit source]

В резултат от арабско-византийските войни и последвалите ги кръстоносни походи, голям брой славянобългарско и друго славянско население попаднало отвъд границата на византийските теми в Мала Азия. Мюсюлмански и еврейски роботърговци отвъд юдейската порта продавали това население из пазарите в Източното Средиземноморие и по-специално на остров Крит. По този начин в периода 12-16 век сакалиби се срещат по цялото средиземноморие, дори в Магреб и далечно Мароко. Сакалиби са били и едни от най-известните берберски пирати.

Предходно началото на този процес бил поставен доста по-рано понеже още Теофан Изповедник ни известява в своите летописи, че цяла славянска армия с численост над 5 000 разселил в Сирия арабския халиф още през 60-те години на 7 век.

Обществено положение[редактиране | edit source]

Сакалибите през средновековието не били само роби, а сред тях имало наложници, домашни прислужници, евнуси, наемници, чиновници и везири, т.е. типично по ориенталски тяхното социално разслоение сред прослойките било широко.

Най-известните сакалиби били еничарите, формирали своеобразната преторианска гвардия на османския султан. Известната Роксолана в османския харем пък била дъщеря на православен украински свещеник от русински произход.

Сакалибите имали немалко влияние в Сирия и Египет, дори и в Ал-Андалус и Османската империя. Също така били познати и в арабска Сицилия и Магреб, от чиято история са известни имената на Георги Маниак и Хайредин Барбароса. Управлявалите Османски Египет мамелюци са по произход сакалиби. Сакалиби се издигат начело дори на една тайфа Дения в Ал-Андалус по време на реконкистата.

Източници и литература[редактиране | edit source]

  1. Ас-сакалиба или славяните и волжските българи, Ибн Фадлана
  2. Ас-сакалиба славяне у Ибн Фадлана

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]