Сакалиби

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Сакалибите (още и саклаб, сиклаб, саклаби, а в арабо-ислямската литература صقالبة, и в романските езици и на латиница ед.ч. Siqlabi, мн.ч. Saqaliba) е термин от арабско-ислямските източници през средновековието, с който било означавано светлокосото население на Източна и Югоизточна Европа - славяни, угри, кумани и най-вече Волжските българи[1] Впоследствие терминът придобил тясно означение за онези бивши войни от славянските контингенти във византийската армия в Мала Азия, които били взети в арабски плен, дезертирали при противника или просто били членове на прословутите банди от периода на арабско-византийските войни.[източник? (Поискан преди 28 дни)]

Истахри наричал саклаби светлите туркопули, а Гарнати и Гардизи наричат славяните - славия, пишейки, че те живеят на запад от Киев, русите - в Киев, а Арсания пък сочи - северно от Киев. Със сакалиба арабите асоциирали преди всичко куманите и останалите светли хора. Впоследствие терминът сакалиба в арабско-ислямските източници се прехвърля върху славянските несретници в ислямските страни, каквито е имало винаги.[източник? (Поискан преди 28 дни)] Понякога се прави изрично разграничение между понятията славянин (славия) и саклаб, като второто по-скоро обобщава всички руси северни хора независимо от техния произход, като кумани, българи и т.н. [2]

Източници и литература[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ас-сакалиба или славяните и волжските българи, Ибн Фадлана
  2. Ас-сакалиба славяне у Ибн Фадлана

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]