Фанагория

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фанагория
Phanagoria excavations (2008).JPG
Местоположение
' (Краснодарски край)
Gfi-set01-archaeology.png
'
Страна Флаг на Русия Русия
Субект Краснодарски край
Археология
Вид Град
Период VI век пр.н.е. - XV век
Фанагория в Общомедия

Фанагория и други гръцки колонии в Северното Черноморие

Фанагория е град на Таманския полуостров в днешна Русия, съществувал с прекъсвания от 6 век пр.н.е. до 15 век. През Античността Фанагория е важен търговски център и един от главните градове на Боспорското царство, наред с Пантикапей.

История[редактиране | edit source]

Фанагория е основана около 543 пр.н.е. от гръцки колонисти от Теос, Мала Азия, преселили се, заради войните с Персийската империя. Градът е наречен на един от своите основатели - Фанагор. През 5 век пр.н.е. Фанагория се разраства, забогатявайки от търговията със скитите. През 4 век пр.н.е. е присъединен към Боспорското царство, като с времето значението на града нараства за сметка на първоначалната столица Пантикапей. Фанагория остава важен център до 4 век, когато е разрушен от хуните.

В някои източници Фанагория се сочи като столица на държавата Велика България между 632 и 668 г., като дори се твърди, че там умира нейният владетел Кубрат.[1] Това предположение се основава на хрониката на Теофан Изповедник. Там градът се споменава при описанието на географската област, в която се намира Велика България, като се отбелязва, че е населен с евреи.[2] Хипотезата, че Фанагория е столица на Велика България, не се подкрепя и от археологическите данни, според които през 7 век градът има съвсем малко население, разположено в участък на самия морски бряг, днес под морското ниво.[3]

От края на 7 век Фанагория номинално е византийско владение, но на практика се управлява от Хазарския каганат. След 704 в града прекарва известно време сваленият император Юстиниан II, женен за сестрата на кагана Бусир Главан. През 10 век градът е превзет, вероятно от печенегите[4] или от Киевска Рус, след което не успява да се възстанови и е изместен от Тмутаракан. По-късно генуезците построяват крепостта Матрега върху развалините на Фанагория, като през 15 век тя е центърът на владенията на фамилията Де Гизолфи. След това градът окончателно изчезва.

Археологически изследвания[редактиране | edit source]

Местоположението на Фанагория е открито през 18 век, когато там са намерени мраморни постаменти на статуи с посвещения на Афродита. Първите сведения за разкопаване са от 1822, когато група войници ограбват гробна могила, в която намират златни и сребърни предмети.[5] Любителските изследвания продължават през следващите десетилетия, като в средата на века ежегодно са унищожавани по десетина могили. Професионалните разкопки са започнати през 1936 от Владимир Блаватски.

Други[редактиране | edit source]

Остров Фанагория край остров Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на град Фанагория.[6]

Източници[редактиране | edit source]

  1. История СССР с древнейших времен до наших дней. Т. I. Москва, 1966.
  2. Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1918]. ISBN 954-430-298-0. с. 99-100.
  3. Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 57.
  4. Плетнева, Светлана. Хазары, Москва 1976, с. 65
  5. North Pontic Archaeology: Recent Discoveries and Studies (ed. by Gocha R. Tsetskhladze). Brill Academic Publishers, 2001. p. x.
  6. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Phanagoria Island.

Вижте още[редактиране | edit source]