Николай Кузнецов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай Герасимович Кузнецов
Адмирал на флота на Съветския съюз (1955—1956)
Nikolai Gerasimovich Kuznetsov..jpg
Информация
Прякор дон Николас Лепанто (в Испания)
Служил на Флаг на СССР СССР
Род войски Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР
Командвания Адмирал на флота на Съветския съюз Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР
Войни Гражданска война в Испания,
Хасански боеве (1938),
Велика отечествена война
Отличия Герой на Съветския Съюз
Орден „Ленин” - 1937, 1945, 1945, 1952 Медал „За победа над Германия във Великата отечествена война”

Роден 11 юли 1904 г.(1904-07-11)
с. Медведки, Котласки район, Архангелска област, Руска империя
Починал 6 декември 1974 г. (на 70 г.)
Москва, СССР
Друга работа мемоаристика
Николай Герасимович Кузнецов в Общомедия

Николай Герасимович Кузнецов e адмирал от съветския военен флот, герой на Съветския съюз, народен комисар на военноморските сили и военноморски министър на СССР.

Роден е в с. Медведки, днешен Котласки район, Архангелска област през 1904 г.

През 1919 г., само на 15 год., доброволно постъпва в Северодвинската военна флотилия. През 1921 г. е изпратен в Петроград на подготвително училище, след което влиза в Морската академия (сега Военноморско училище „Фрунзе“). След като се дипломира, е назначен в Черноморския Флот, където 3 год. плава на крайцера „Червона Украйна” и след това става заместник-командир на кораба.

След обучението му в периода 1929-1932 г. във Военноморската академия Кузнецов е върнат в Черноморския флот на длъжността заместник-командир на крайцера „Красный Кавказ”, а след това е назначен за командир на „Червона Украйна”. През 1936 г. Кузнецов е изпратен в Испания като военноморски аташе, военноморски и главен консултант. Той активно участва в планирането на бойните действия на републиканския флот и взаимодействието на неговите сили на земята и във въздуха, придобива опит в организиране и провеждане на морски операции.

След завръщането си у дома през август 1937 г. е назначен за първи заместник-командващ на флота в Тихия океан, а от януари 1938 г. е командир на този флот.

За Н. Г. Кузнецов 1939 г. е повратната точка в неговата военноморски съдба. На 28 април той е избран за народен комисар на военноморския флот. Като взема предвид опита във войната в Испания и изследването на природата на първоначалния период на съвременните войни, Кузнецов разработва и приема оперативна система за готовността на флота, позволяваща да се отговори на усложнената военно-политическа ситуация и бързо да се приведат силите на флота в състояние да отразят вероятно нападение.

На 18-19 юни 1941 г. по собствена инициатива привежда флота в оперативна готовност № 2 и заповядва да се открива огън при всяко прелитане на германски самолети над кораби и бази на флота. На 21 юни нарежда да се обяви оперативна готовност № 1. С това в началото на Великата отечествена война още от първите дни, въпреки внезапността на атаката, флотът не е имал загуби и е отразил всички атаки на германските сили.

В ранните години на войната Кузнецов е избран за член на Върховното главно командване на СССР. През годините на войната неговите усилия са насочени към защитата на военноморските бази и запазване ядрото на военните флотове, което допълнително да играе важна роля в защитата на Ленинград, Кавказ и Арктика. През 1944 г. му е присъден ранг на адмирал на флота. На 14 септември 1945 г. е удостоен със званието „герой на Съветския съюз“.

През 1947 г., по искане на Сталин, Кузнецов е свален от поста му и е назначен за началник на военноморските учебни заведения. През 1948 г. е подложен на несправедлив съдебен процес срещу него и няколко висши командири на флота. Съдът го разжалва в звание контраадмирал, след което е изпратен за заместник-командващ на Далекоизточния флот. 2 год. по-късно Н. Г. Кузнецов е назначен за командващ на 5-ти ВМФ и през 1951 г. е удостоен с ранг вицеадмирал. Скоро, пак по нареждане на Сталин, той става военноморски министър и е възстановен в звание адмирал на флота. След преструктурирането на военните и морските министерства Кузнецов става главнокомандващ на Военноморските сили и първи заместник-министър на отбраната на СССР. През 1955 г. е повишен в звание адмирал на флота на Съветския съюз.

RR5111-0045R.gif

През 1956 г. заедно с Георгий Жуков е отстранен от Никита Хрушчов от заеманите длъжности, понижен е до ранг вицеадмирал и е принуден да излезе в пенсия. Като пенсионер Кузнецов написва мемоарите „На далечния меридиан“ („На далеком меридиане“), „В навечерието“ („Накануне“), „Бойна тревога във флотовете“ („На флотах боевая тревога“), „С курс към победа“ („Курсом к победе“) и „Остри обрати“ („Крутые повороты“).

Н. Г. Кузнецов почива на 6 декември 1974 г. в Москва и е погребан в Новодевичето гробище.

На 26 юли 1988 г., с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР, на Кузнецов е възстановено посмъртно званието „адмирал на флота на Съветския съюз“.