Чоба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Чоба
Choba village.jpg
България
Red pog.png
Чоба
Област Пловдив
Red pog.png
Чоба
Общи данни
Население 877 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 37,051 km²
Надм. височина 198 m
Пощ. код 4161
Тел. код 031998
МПС код РВ (П)
ЕКАТТЕ 81975
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Брезово
Радньо Манолов
(БСП)
Кметство
   - кмет
Чоба
Дора Шаллиева-Рупска
(БСП)

Чоба е село в Южна България. То се намира в община Брезово, Област Пловдив.

География[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

За пръв път името на селото се споменава в джелепкешанския регистър от 1576 г., където за него е записано дословно следното: "Каза Филибе, нахия Караджа даг. ...Село Чока обалъ/Чоба/.Ферхад, син на Абдуллах, нов - 30; Яхши, циганин, нов - 30"[1].

В периода XVI-XVII в. е било с напълно мюсюлманско население. Предишното име е било Турска Чоба.

Името на селото се споменава още и в съкратен (иджмал) регистър на извънредния данък "авариз" за Пловдивско от 1622 г., като въпросният документ се съхранява в Генералния държавен архив на Република Турция в Истанбул, под сигнатура BOA MAD 3398, s. 4-15 (с описите на общо 222 пловдивски села от петте нахии на казата Филибе, които са следните: Конуш, Караджа даг, Гьопса, Рупчос и Коюн тепеси. В този данъчен регистър по същество за пръв път се споменава за съществуването на нахията Рупчос. Вероятно тя е била създадена непосредствено преди съставянето на разглеждания от нас документ, който не е публикуван и обнародван на български език, б.а. - Л.В.) В този регистър за Чоба е записано дословно следното:

Фактически обаче реалният брой на къщите в селото е всъщност 1, но 1 от тях е била оглавявана от неженен младеж, и според османския данъчен закон се е брояла за половина къща, като обитателите ѝ плащали само половината от годишния дължим данък към султанската хазна, докато всички останали 10 къщи плащали цялата дължима сума за наличните събираеми суми данъци.

Забележителности[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Традиционен събор на 11 август всяка година.

Други[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Извори за българската история, том 16, Сф, БАН, 1974 г., стр. 55

Литература[редактиране | edit source]

  • Istanbul - Arsiv Genel Mudurlugu Malyieden Mudevver Defterler - BOA MAD 3398, s. 4-15.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • Посочените по-горе османски документи са от личния архив на историка Любомир Василев от село Кочево, Пловдивско.