Красимир Гатев
| Красимир Гатев | |
| българки пианист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 13 ноември 2008 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Красимир Иванов Гатев е българки класически пианист и клавирен педагог. Композиторът Панчо Владигеров определя интерпретацията на Гатев като еталон за изпълнението на творбите му.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 22 август 1944 година в Провадия.
Започва да свири с оркестър още на 14 години. В репертоара на Гатев влизат Бетовен, Рахманинов, Владигеров, Прокофиев, Скрябин, Моцарт, Шуберт и Брамс,[2] оставя огромен брой записи на техни изпълнения в Златния фонд на БНР. Концертира в Белгия, Германия, Гърция, Дания, Италия.[3]
През 1973 година става лауреат на международния конкурс „Ван Клайбърн“ в Тексас.[2]
На Красимир Гатев Панчо Владигеров посвещава последните си два опуса – „Четири фрески“, опус 69 (1977 г.) и „Три багатели“, опус 70 (1978 г.).[1]
На 13 ноември 2008 година Красимир Гатев почива в София. Погребан е в Парцел 1 на Софийски централни гробища.[4]
Памет[редактиране | редактиране на кода]
В края на 2019 година Фондация „Красимир Гатев“, в партньорство с къща музей "Панчо Владигеров" - София и със съдействието на звукозаписната компания "ГЕГА НЮ" издават компактдиска „Приятелство в записи“, с който се отбелязват две годишнини – 120 години от рождението на Панчо Владигеров и 75 години от рождението на Красимир Гатев.[1][5]
На фасадата на дома на Гатев на ул. „Хан Крум“ в София е поставена паметна плоча.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Излезе компактдискът „Приятелство в записи – Красимир Гатев свири Панчо Владигеров“, SKiF.bg, 10 декември 2019
- ↑ а б Красимир Гатев (1944 – 2008). Романтикът, Култура, Култура – Брой 40 (2788), 21 ноември 2008
- ↑ Моника Александрова, Красимир Гатев – артист, озарен от съвършената хармония на своите чувства и интелект, БНР, 21 август 14
- ↑ София Помни: Парцел 1, сайт на СЦГ
- ↑ Татяна Иванова, Приятелство в записи – Красимир Гатев свири Владигеров, БНР, 14 февруари 2020