Партений Левкийски
| Партений | |
| български духовник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Религия | православие |
| Учил в | Богословски факултет на СУ |
Партений е български духовник, левкийски епископ на Българската православна църква от 1945 до 1982 година.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 7 март 1907 година в Провадия, България, със светското име Стоян Стаматов Стоянов в семейството на Стамат Стоянов, цариградски българин, и Стойка Димитрова - лозенградска българка. Работи в гостилницата на баща си. В 1929 година завършва с отличие Софийската духовна семинария, като в последния, шести клас е замонашен под името Партений от ректгора епископ Борис Стобийски. Малко по-късно е ръкоположен за йеродякон, а през есента на същата 1929 година започва да учи в Богословския факултет на Софийския университет. На 20 юли 1933 година е ръкоположен за йеромонах и е назначен за ефимерий и преподавател в семинарията. През 1936 година става протосингел на Неврокопската митрополия. На следната 1937 година е учи във Фрайбург, където получава научната степен „доктор по философия“, а след това в Берн, където получава степента „доктор по църковно-канонично право“. След завръщането си в България продължава да служи като протосингел на митрополит Борис Неврокопски. Възведен е в архимандритско достойнство.[1]
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година архимандрит Партений е арестуван и лежи 40 дена в Централния софийски затвор. Освободен е след намесата на митрополит Стефан Софийски.[1]
На 8 април 1945 година архимандрит Партений е ръкоположен за епископ с титлата левкийски и става втори викарий на екзарх Стефан. В 1953 година след като първия викарий – епископ Пимен Стобийски е избран за неврокопски мипрополит, епископ Партений става първи викарий на Софийската митрополия. От януари 1965 до декември 1966 година е изпратен от Синода за викарен епископ на митрополит Андрей в Америка. След връщането си в България отново е първи викарий на Софийската митрополия до смъртта си на 2 март 1982 година.[1]
Автор е на много химнографски трудове, както и на „Жития на светците“ в два тома. В 1981 година е награден с почетния знак на Българската академия на науките и с орден „Кирил и Методий“ І степен.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
| Климент | → | левкийски епископ (8 април 1945 – 2 март 1982) |
→ | Неофит |
