Михаил Скобелев

Михаил Дмитриевич Скобелев
29 септември 1843 – 7 юли 1882
Прякор	Белия генерал
Място на раждане	Санкт Петербург, Руска империя
Място на смърт	Москва, Руска империя
Род войски	пехота
Звание	генерал от пехотата, генерал-адютант
Командвания	губернатор и командващ войските във Ферганска област
Битки	Руско-турска война (1877–1878) Средноазиатски завоевания на Руската империя
Отличия	Орден „Света Анна“ Орден „Свети Станислав“ I-ва степен с мечове Орден „Свети Георги“ IV, III, II-ра степен Златно оръжие „За храброст“ Орден „Свети Владимир“ III-та степен с мечове

Михаил Дмитриевич Скобелев (1843—1882) (от руски Михаи́л Дми́триевич Ско́белев) е руски офицер, генерал от пехотата.

Известен с участието си в завоюването на Средна Азия и в Руско-турската война (1877–1878). Изключително популярен сред войниците си, наричан Белия генерал, тъй като винаги носи бяла униформа и язди бял кон.

Биография

генерал-майор Михаил Скобелев 1877 г.

Роден е на 29 септември 1843 г. в Санкт Петербург, Русия в семейството на потомствения дворянин генерал Дмитрий Ивановеч Скобелев. Завършва пансион в Париж (Франция). Учи в Петербургския университет, но е изключен поради участие в студентски вълнения (1861).

Ориентира се към военна кариера. Служи в Полша и участва в потушаването на Варшавското въстание (1863-1864). Завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб в Санкт Петербург и през 1868 г. е изпратен в Туркестан. Там прекарва по-голямата част от службата си. Участва в превземането на Хива (1874) и в похода срещу Коканд (1875), по време на който превзема град Андижан. Повишен във военно звание генерал-майор. Скобелев е първият руски губернатор на Фергана.

Участие в Руско-турската война (1877-1878)

При започването на Руско-турската война през лятото на 1877 г. генерал-майор Михаил Скобелев е прехвърлен в Дунавската руска армия. В нейния състав командва Кавказката казашка бригада при Обсадата на Плевен. Разработва плана за атаката на Ловеч и командва лявата колона при превземането му. Участва в третата атака на Плевен. Участва с успех в зимното преминаване на Стара планина и в битката при Шейново в началото на 1878 г. Военните му умения създават войнишката поговорка „Където е Скобелев, там е победата“. Повишен е в звание генерал-лейтенант (1877), генерал-адютант (1878), генерал от пехотата (1880).

След войната

След Руско-турската война Михаил Скобелев се завръща в Туркестан, където ръководи завоюването на голяма част от днешен Туркменистан. В началото на 1881 г. превзема крепостта Гьоктепе, където избива цялото мъжко население в околността. Докато напредва с армията си към Ашхабад, е отзован и е назначен за командващ армейския корпус в Минск.

В края на живота си Скобелев се ангажира с активни политически позиции. След като в началото на 1882 г. произнася речи в Париж и Москва, в които се застъпва за крайния панславизъм и предрича сблъсък между славяни и германци, предизвиква недоволството на правителството и е извикан в Санкт Петербург. На път към столицата Скобелев умира от инфаркт в Москва.

Памет

След Руско-турската война в Плевен, на мястото на някои от най-тежките боеве по време на обсадата на града, е създаден „Парк Скобелев“, в който се намира Плевенската панорама и негов паметник. С. Скобелево и улици в София, Варна, Шумен, Плевен и Ловеч носят неговото име.

Родственик: баща Дмитрий Скобелев, генерал-майор.

Източници

• Освободителната война 1877-1878. Енциклопедичен справочник, ДИ "П. Берон", София, 1986, с. 164.
• Регионален исторически музей-Ловеч, в-к "125 години от Освобождението на Ловеч", бр. единствен, 2002, с. 4

Външни препратки

• ((ru)) Костин, Б. А. Скобелев, Москва 2000
• ((ru)) Немирович-Данченко, В.И. Скобелев, Москва 1993