Михаил Скобелев
| Михаил Дмитриевич Скобелев | |
|---|---|
| 29 септември 1843 – 7 юли 1882 | |
 |
|
| Прякор | Белия генерал |
| Място на раждане | Санкт Петербург, Руска империя |
| Място на смърт | Москва, Руска империя |
| Род войски | пехота |
| Звание | Генерал от пехотата, Генерал - адютант |
| Командвания | Губернатор и командващ войските във Ферганска област |
| Битки | Руско-турска война (1877–1878) Средноазиатски завоевания на Руската империя |
| Отличия |  Орден „Света Анна“
|
Михаил Дмитриевич Скобелев (от руски Михаи́л Дми́триевич Ско́белев) е руски офицер, генерал от пехотата. Известен с участието си в завоюването на Средна Азия и в Руско-турската война (1877–1878) . Изключително популярен сред войниците си и е наричан Белия генерал, тъй като винаги носи бяла униформа и язди бял кон.
Съдържание |
[редактиране] Биография
.jpg)
Михаил Скобелев е роден на 29 септември 1843 г. в Санкт Петербург, Русия. Семейството е на потомствен дворянин. Завършва пансион в Париж (Франция). Учи в Петербургския университет , но е изключен поради участие в студентски вълнения (1861). Ориентира се към военна кариера. Служи в Полша и участва в потушаването на Варшавското въстание (1863-1864). Завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб в Санкт Петербург и през 1868 г. е изпратен в Туркестан. Тук прекарва по-голямата част от службата си. Участва в превземането на Хива (1874) и походът срещу Коканд (1875), по време на който превзема град Андижан. Повишен във военно звание генерал-майор. Скобелев е първият руски губернатор на Фергана.
[редактиране] Участие в Руско-турската война (1877-1878)
При започването на Руско-турската война през лятото на 1877 г. генерал-майор Михаил Скобелев е прехвърлен в Дунавската Руска армия. В нейния състав командва Кавказката казашка бригада при Плевен. Разработва плана за атаката на Ловеч. Командва лявата колона при превземането на Ловеч. Участва в третата атака на Плевен. Генерал-лейтенант Скобелев участва с успех при зимното преминаване на Стара планина и битката при Шейново в началото на 1878 г. Военните му умения създават войнишката поговорка „Където е Скобелев, там е победата“. Повишен е в звание генерал-лейтенант (1877), генерал-адютант (1878), а две години по-късно генерал от пехотата (1880).
[редактиране] След войната
След Руско-турската война Михаил Скобелев се завръща в Туркестан, където ръководи завоюването на голяма част от днешен Туркменистан. В началото на 1881 г. превзема крепостта Гьоктепе, където избива цялото мъжко население в околността. Докато напредва с армията си към Ашхабад, е отзован и е назначен за командващ армейския корпус в Минск.
В края на живота си Скобелев се ангажира с активни политически позиции. След като в началото на 1882 г. произнася речи в Париж и Москва, в които се застъпва за крайния панславизъм и предрича сблъсък между славяни и германци, предизвиква недоволството на правителството и е извикан в Санкт Петербург. На път към столицата, Скобелев умира от инфаркт в Москва.
[редактиране] Памет
След Руско-турската война в Плевен, на мястото на някои от най-тежките боеве по време на обсадата на града, е създаден " Парк Скобелев ", в който се намира Плевенската панорама и негов паметник. Улица в София, Варна, Шумeн, Плевен и Ловеч, с. Скобелево (Област Ловеч) носят неговото име.
Родственик : баща - Дмитрий Скобелев, генерал-майор.
[редактиране] Източници
- Освободителната война 1877-1878. Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон", София, 1986, с.164.
- Регионален исторически музей-Ловеч, в-к " 125 години от Освобождението на Ловеч ", бр. единствен , 2002, с. 4
