Катя Попова
| Катя Попова | |
| българска оперна певица | |
| Родена | Катя Асенова Попова
|
|---|---|
| Починала | 24 ноември 1966 г.
|
| Учила в | Национална музикална академия |
| Музикална кариера | |
| Инструменти | вокал |
| Глас | Сопран |
| Направление | Опера |
| Активност | 1947 – 1966 г. |
| Известни творби | Маргарита във „Фауст“ Наташа във „Война и мир“ |
| Катя Попова в Общомедия | |
Катя Асенова Попова е българска оперна певица (сопран).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 21 януари 1924 г. в Плевен в семейство с музикални интереси, по-малката ѝ сестра Диана Попова също е певица и работи в Софийската оперета.[1] От ранна възраст свири на пиано и участва в училищни оперети, а през 1947 г. завършва пеене в Държавната музикална академия – София, в класа на Мара Цибулка.[1] Съществен принос за формирането на изпълнителското и сценичното ѝ поведение имат Асен Димитров и Катя Спиридонова.
Попова дебютира в Софийската опера на 3 ноември 1947 г. в малката роля на Есмералда в „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана, а малко по-късно изнася и първия си самостоятелен концерт.[1] През 1955 – 1956 г. прави специализация в Болшой театър в Москва, където работи с вокалния педагог Сергей Мигай и режисьора Борис Покровски.[1] Престоя си в Съветския съюз завършва с голямо турне в цялата страна.[1]
Катя Попова изпълнява с успех централни партии в опери на Шарл Гуно, Джакомо Пучини, Жул Масне, Пьотър Чайковски в „Болшой театър“, „Гранд опера“, „Опера комик“ в Париж, в оперните театри в Белград, Нови Сад, Скопие, Прага, Виена, Атина, Ленинград, Киев, Одеса, Свердловск, Харков и др.
Носителка на много награди от музикални конкурси, сред които I награда от IV световен младежки фестивал в Букурещ (1953), II награда на Международния музикален конкурс в Прага (1954). Наградена е с орден „Червено знаме на труда“ и „Народна република България“ – III степен (1959). През същата година е удостоена и с Димитровска награда – I степен за ролите си на Наташа във „Война и мир“ и Маргарита във „Фауст“.
През 1957 г. Попова за пръв път пее в „Опера комик“, а през 1959 г. – и в „Гран опера“, като през този период работи редовно в Париж, участва в концерти и оперни постановки в различни градове на Европа, както и в Япония. Заместник-председател е на казионния Съюз на българските музикални и танцови дейци и съдейства активно за създаването на фестивала „Софийски музикални седмици“, Плевенския симфоничен оркестър и Плевенската опера. Последното ѝ представление е в ролята на Мими в „Бохеми“ на Джакомо Пучини в премиера на нова постановка на Софийската опера на 20 ноември 1966 г.[1]
Катя Попова загива на 24 ноември 1966 г. при самолетната катастрофа край Братислава на Полет LZ101 на ТАБСО, пътуващ от София за Прага.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
През 1970 г. е реализиран документален филм „Катя Попова“, който е портрет от рубриката „Именити български изпълнители“. Режисьор: Магда Каменова.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 117 – 125.
|
