Обсада на Плевен
Вижте пояснителната страница за други значения на Плевен.
| Обсада на Плевен | |||||||||
| Конфликт: Руско-турска война (1877–1878) | |||||||||
 Руска атака при Плевен. Панорама „Плевенска епопея“ |
|||||||||
|
|||||||||
| Воюващи страни | |||||||||
 Руска империя Румъния |
 Османска империя |
||||||||
| Командири | |||||||||
| великия княз Николай Николаевич генерал-лейтенант Николай Криденер генерал-лейтенант Павел Зотов генерал от инженерните войски Едуард Тотлебен крал Карол I |
Осман паша |
||||||||
| Сили | |||||||||
| Западен отряд (до 122 000 войника) | Западна армия (до 50 000 войника) | ||||||||
| Жертви и загуби | |||||||||
| 38 000 убити, ранени и пленени | 15 000 убити и ранени 25 000 се предават |
||||||||
|
|||||
Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877–1878). Западната армия задържа в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсаден от Западния отряд. Временно е забавено руското настъпление в Тракия.
Съдържание |
[редактиране] Предистория
На 15/27 юни 1877 Действуващата Руска армия на Балканския полуостров извършва десант през река Дунав в района на гр. Зимнич-Свищов. Тъй като не разполага с достатъчни сили в района, османското командване прехвърля от гр. Видин, Армейския корпус командван от Осман паша, за да укрепи Никопол. На 4/16 юли Западния отряд превзема Никопол сравнително лесно преди подкрепленията да достигнат града, което заставя Осман паша да се насочи към Плевен. Часове след като той се укрепява в града, тук започват да пристигат първите руски части.
[редактиране] Ход на обсадата
[редактиране] Първа атака
Генерал-майор Юрий Шилдер - Шулднер, командващ V-а Пехотна дивизия от IX-и Армейски корпус, има заповед да заеме Плевен. Той пристига пред града на 7/19 юли и започва да обстрелва османските защитни съоръжения, но без да предприема атака. На 8/20 юли сутринта, напада Плевен с 3 Пехотни полка, Кавказка Казашка бригада (1 600 конника) и 146 оръдия. Успява да отблъсне османците от някои външни укрепления. Осман паша прехвърля подкрепления и предприема поредица контраатаки, които отблъскват руските части от превзетите позиции. Руски жертви 2 800 убити и ранени, османски жертви 2 000 убити и ранени. Основната причина за неуспеха на тази първа атака е лошото разузнаване.
[редактиране] Втора атака
През следващите дни и двете страни получават подкрепления. Генерал-лейтенант Николай Криденер съсредоточава целия руски Западен отряд (36 батальона, 32 ескадрона, 184 оръдия, общо 35 000 войника), а силите на Осман паша нарастват до 20 000 души (33 табура, 7 ескадрона и 57 оръдия) като формират Западната армия. На 18/30 юли руското главно командване нарежда на генерал-лейтенант Николай Криденер да атакува града. Водят се тежки боеве при Сулуклийския дол, Гривецки редути и Зелените хълмове. До края на деня османците отблъскват всички атаки и си връщат изгубените позиции. Руските загуби 7 032 убити и ранени. Турски загуби 1 000 убити и ранени.
[редактиране] Трета атака
На 19/31 август 19 табура излизат от Плевен и атакуват руските части в района с. Пелишат-с. Згальовец. След ожесточени боеве за редута при с. Згальовец, които няколко пъти преминава от ръце в ръце, османските сили са изтласкани обратно в Плевен. Руски загуби 1 000 убити и ранени. Турски загуби 1 350 убити и ранени.
Третата атака на Плевен е проведена от руските войски между 26 август/7 септември и 1/13 септември 1877 г. Участие вземат 75 000 войника (от тях 23 000 от румънската армия), поддържани от 8 500 кавалеристи и 424 оръдия (командир генерал-лейтенант Павел Зотов).[1] Осигурено е трикратно превъзходство на силите.
Атаката е предшествана от превземането на Ловеч на 22 август/3 септември от Сборен Руски отряд с командир генерал-майор Александър Имеретински. Прекъсната е линията за снабдяване на Плевенския османски гарнизон по направлението София — Плевен. Същия ден Осман паша с 12 табура, конница и 3 батареи излиза от Плевен за да помогне на Ловешкия османски отряд. Движението му е открито и е обстрелван. Осведомен за превземането на Ловеч от Сборния Руски отряд се завръща в Плевен.
На 26 август/7 септември е извършена артилерийската подготовка на третата атака. На следващия ден са овладени Зелените хълмове и се води бой при р. Вит. На 29 август/8 септември боевете са с променлив успех. Последвани са от ожесточени боеве при Гривишки редути, височините при с. Радишево, Зелените хълмове, редутите Кованлък и Иса ага. На 1/13 септември атаката е прекратена. Руски загуби 12 814 убити и ранени. Турски загуби 3 000 убити и ранени.
[редактиране] Боеве при Гривишките редути
След неуспеха на третата атака срещу Плевен, Осман паша атакува заетия от румънски части (генерал Александру Чернат) Гривишки редут № 1, Канлътабия в продължение на три дена . Атаката е отбита с помощта на руски части. На 6/18 септември румънски части атакуват съседния Гривишки редут № 2 , Баштабия. Атаката е отбита. Втори път е проведена на 7/19 октомври, без успех. Румънски загуби 929 убити и ранени. Турски загуби неизвестни.
[редактиране] Блокада на Плевен
Към началото на м. ноември Осман паша успява да съсредоточи в Плевен 50 000 войници и 72 оръдия. Заема инженерно изградена отбранителна линия от 20-25 км. Разделена е на пет отбранителни участъка. Изпитва остра нужда от хранителни припаси. На 30 октомври/11 ноември отклонява руското предложение за капитулация.
На 4/16 ноември военния съвет на Действуващата Руска армия взема решение за плътна блокада на Плевен. Западния Руски отряд е усилен до 122 000 войници и 28 обсадни оръдия. Командването е възложено на генерала от инженерните войски Едуард Тотлебен Изградена е плътна блокадна линия разделена на шест участъка. Още в края на м. октомври са предприети действия за прекъсване снабдителната османска линия при с.Горни Дъбник и с. Телиш
[редактиране] Превземане на града
Към началото на м. декември Осман паша привършва хранителните припаси. Решава да направи последен опит за пробиване на блокадната линия при моста на р. Вит и да се изтегли към София. На 22 ноември/4 декември, Централната османска армия (командир Сюлейман паша) преминава Стара планина, превзема гр. Елена, но не успява да отклони руски части от блокадата на Плевен. Понесъл много загуби прекратява движението към Плевен. На 28 ноември/10 декември Осман паша атакува на фронт от 3 км. Води се ожесточен бой за първия ред руски окопи. Руските части отблъскват атаката и след общо настъпление разбиват Западната османска армия и я пленяват. Руски загуби 1 894 убити и ранени. Турски загуби: пленени 10 паши, 2 128 офицери, 37 200 войника, 88 оръдия и 7 знамена.
[редактиране] Последствия
]]
Обсадата на Плевен задържа основното руско настъпление, като в същото време умелата защита впечатлява международното обществено мнение. Същевременно боевете за Плевен стават поле за изява на високите морални качества на руския войник . Известна става храбрата съпротива на бойците на майор Фьодор Горталов, отбранявали редута Кованлък от турците при третата атака на града.
Превземането на Плевен е решителен момент във войната, освобождават се значителни руски сили, които в битката при Шейново и София в началото на 1878 г. откриват пътя към османската столица Цариград.
[редактиране] Бележки
- ↑ Богданов И., Епопея от подвизи и слава, София, 1978, ДПК „Димитър Благоев“, стр. 171
[редактиране] Източници
- Богданов И., Епопея от подвизи и слава, София, 1978, ДПК „Димитър Благоев“
- Георгиев Георги, Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон", София, 1986, Хроника на войната,с. 7-40
[редактиране] Вижте още
- Битки през Руско-турската война (1877-1878)
- Панорама „Плевенска епопея“
- Параклис-мавзолей „Свети Георги“
