Борис Акунин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Борис Акунин
(Борѝс Аку̀нин)
руски писател
Boris Akunin 2012.jpg
Роден: 20 май 1956 г.
(на 58 г.)
Тбилиси, СССР

Борис Акунин (на руски: Борѝс Аку̀нин) е литературният псевдоним на писателя, преводач и литературовед Григорий Шалвович Чхартишвили (Григо̀рий Ша̀лвович Чхартишвѝли).

Биография[редактиране | edit source]

Роден е в грузинската столица през 1956 г. Завършва японска филология в Московския университет. Работи като преводач от японски и английски, превежда произведения на Юкио Мишима, Кенджи Маруяма, Кобо Абе, Малкълм Бредбъри, Питър Устинов и други. Пише литературно-критически статии и монографията „Писателят и самоубийството” (1999). Заместник-главен редактор на сп. „Иностранная литература” (до 2000 г.), главен редактор на 20-томната „Антология на японската литература”, председател на управителния съвет на мегапроекта „Пушкинска библиотека”.

През 1998 г. започва да публикува историко-криминалните си повести от серията за приключенията на Ераст Фандорин. Следват поредиците „Приключенията на сестра Пелагия” и „Приключенията на магистъра”. Критиката нарича произведенията му „масова литература за интелектуалци” и „интелектуални бестселъри”. Наред със занимателния сюжет, книгите на Акунин радват почитателите си със стил, заимстван от класиците на руската литература от XIX век, с алюзии и цитати от класически произведения на световната литература, в това число и криминалната.

През 2000 г. Акунин е обявен за писател на годината в Русия; получава наградата „Антибукър” за романа си „Коронация”. Номиниран е за местния „Букър“ през 2000 г. и за наградата на Асоциацията на британските писатели на криминални романи „Златни и сребърни ками” през 2003 г. за „Азазел”. Тиражите на книгите му в Русия надхвърлят 10 милиона екземпляра. Произведенията му са преведени на български, английски, немски, френски, италиански, японски и други езици. По творби на Акунин са създадени филмите „Азазел“, „Турски гамбит“, чието действие се развива в България през Руско-турската война (1877-1878), и „Статски съветник“.

Произведения[редактиране | edit source]

„Приключенията на Ераст Фандорин”[редактиране | edit source]

  • „Азазел“ - [1]
  • „Турски гамбит“ - [2]
  • „Левиатан“ - [3]
  • „Смъртта на Ахил“ - [4]
  • „Вале пика“ - [5]
  • „Декоратор“ - [6]
  • „Статски съветник“ - [7]
  • „Коронация“ - [8]
  • „Любовница на смъртта“ - [9]
  • „Любовник на смъртта“ - [10]
  • „Диамантената колесница“ - [11]
  • „Нефритената броеница“ - [12]
  • „Целият свят е театър“
  • „Черният град“

„Приключенията на сестра Пелагия”[редактиране | edit source]

  • „Пелагия и белият булдог“ - [13]
  • „Пелагия и черният монах“ - [14]
  • „Пелагия и червеният петел“ - [15]

„Приключенията на магистъра”[редактиране | edit source]

  • „Алтън-толобас“ - [16]
  • „Извънкласно четене“ - [17]
  • "Ф.М." - [18]
  • „Сокол и Лястовица“ -[19]

„Жанрове”[редактиране | edit source]

  • „Фантастика“
  • „Шпионинът“
  • „Проклятието на рода фон Дорн“ - [20]
  • „Куест“ - [21]

Пиеси[редактиране | edit source]

  • „Чайка“
  • „Ераст Фандорин“
  • „Трагедия/Комедия“
  • „Ин и Ян“

Други произведения[редактиране | edit source]

  • „Приказки за идиоти“
  • „Гробищни истории“ - [22]
  • „Писателят и самоубийството“

Външни препратки[редактиране | edit source]