Сълп (Кичевско)
Тази статия е за селото в Кичевско. За селото във Велешко вижте Сълп.
| Сълп С'лп | |
| — село — | |
  Сълп | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Преко Турла |
Сълп (на македонска литературна норма: С'лп) е историческо село в Северна Македония, в община Кичево.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е било разположено в областта Преку Турла, в едноименния проход Турла на пътя от Кичево за Цер. На юг от селото е Сълпското поле, а на запад – Сълпската кория.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото в обширните османски дефтери е регистрирано като Солб. В 1468 година са преброени 20 семейства и 2 неженени лица или 102 жители. Преброяването от 1481 година показва в Солб 29 християнски семейства или над 140 жители. В преброяването от 1545 година са регистрирани 34 семейства и 3 неженени лица или над 170 жители. В 1569 година броят на семействата пада на 16 и също толкова неженени лица тоест вдовици. Така в селото живеят около 100 лица или с около 70 по-малко от предходното преброяване.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Сълпъ живеят 220 арнаути мохамедани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година С'лп (Сатеска) е чисто албанско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[3]
Томо Смилянич пише в труда си „Кичевия“:
| „ | Селото Солп е унищожено във войните 1912-1918 година. Тука са били населени арбанаси, които унищожили по-ранното сръбско селище Руен. Смята се, че това се е случило в 1876 или 1879 година. Арбанасите са „пазили“ превала Преку Турла и убивали и ограбвали пътниците.[4] | “ |
Според Йован Трифуноски след унищожаването на селото в 1913 година, 11 семейства се заселват в Кичево, а оттам в Лисичани.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Topografska Karta JNA 1: 25.000.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 38. (на македонска литературна норма)
- ↑ Српски етнографски зборник (21). с. 483. (на сръбски)
- ↑ Трифуноски, Јован. Кичевска котлина. Насеља и становништво. Београд, Српска академија наука и уметности, 1968. с. 115. (на сръбски)
| |||||||||||
