Византийско-османски войни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Византийско-османски войни
Benjamin-Constant-The Entry of Mahomet II into Constantinople-1876.jpg
Мехмед II влиза триумфално в Константинопол през 1453
Период 1265 - 1453 година
Място Мала Азия и Балканите
Резултат победа за Османската империя и гибелен край за Византия
Територия Мала Азия и Балканите
Воюващи страни
Flag of the Greek Orthodox Church.svg
Византия
Никейска империя
Кръстоносци
Християни
Flag of the Ottoman Empire (1453-1517).svg Отоманска империя
Командири
Император на Византия Османски султан

Византийско-османските войни са серия военни конфликти между османските турци и византийските гърци за период от два века (от средата на 13 до средата на 15 век), които в крайна сметка водят чрез превземането на Константинопол от Мехмед Завоевателя до окончателното унищожаване на Византийската империя, последвано от възход на Османската империя през следващите два века и половина (до края на 17 век с т.нар. Голяма турска война).

Предистория[редактиране | edit source]

Отразяването на арабската инвазия от Византия, завладяването на Първата българска държава в началото на 11 век, последвано от своеобразен ренесанс за вече почти изцяло гръцката ромейска империя през първата половина на 11 век водят до серия дипломатически (Източно-западна схизма) и военни (битка при Манцикерт) катастрофи. В крайна сметка с подкрепата на папството, на Византия и е оказана неоценима помощ от кръстоносците-участници в първите три кръстоносни походи за отвоюване от селджуките на значителни територии в Мала Азия. По ред причини от различно естество се стига до разрив между кръстоносците и василевса на "гръцките схизматици" и през 1204 година Константинопол е превзет от участниците в Четвъртия кръстоносен поход. Този акт нанася съкрушителен удар на поддръжниците на обединението на Източната (Православна) и Западната (Католическа) църква.

След загубата на Константинопол през 1204 година, Византийската империя изпада в хаос, от който се възползва Румелийския султанат за да завземе нови територии в Западна Мала Азия. Възникналата в Анатолия Никейска империя не е в състояние сама да отрази Селджукските завоевания срещу останалите ѝ територии, поради неукрепналата гръцка власт в тези погранични райони. В крайна сметка владението върху Константинопол е възвърнато, с което е унищожена Латинската империя през 1261 от Никейската империя, но това усилие коства нови териториални загуби на последната в Мала Азия. Освен това позицията на Византийската империя на Балканите остава несигурна поради наличието на силно съперничещите ѝ Второ българско царство, Епирско деспотство, Рашка и останалите кръстоносните формирования в Континентална Гърция и Пелопонес. Палеологовата династия отдава първостепенно значение на европейските територии на нововъзстановената Византия поради намалената експанзионистична мощ на Румелийския султанат, който е основен византийски съперник в Азия. Отделно от това Палеолозите допускат стратегическа грешка извършвайки поземлена реформа в империята с която ликвидират института на стратиотите, единствения останал надежден византийски страж в Мала Азия. Останалите боеспособни византийски формирования от Анатолия са прехвърлени на Балканите, като през първата половина на 14 век в империята се разгаря гражданска война между внук и дядо император (Андроник II и Андроник III), което още повече досъсипва византийските имунни сили за отбрана на страната от външен агресор.

По границата с Византия в отслабения и разграждащ се Румелийски султанат през втората половина на 13 век се формират т.нар. газии, които имат за цел извършването на грабежи в съседните византийски територии. Тези газии (разбойници) са сложени под властта тюркските бейове участвали в завладяването на Мала Азия от Селджуките. Един от турските бейове на име Осман I представлява най-голяма заплаха за последния византийски лимес в Мала Азия, който възпрепятства достъпа до Никея и Константинопол. Първоначалните военни успехи на Осман му създават чувство на увереност за по-нататъшни завоевателни планове и той през 1299 се прогласява за султан, полагайки началото на една от най-значимите в историята династии – тази на Османите, а Осман става първия владетел на нова, този път ислямска, империя, придобила известност като Османската империя.

В продължение на век, наследниците на Осман завладяват огромни територии в Мала Азия и на Балканите, като след битката при Никопол през 1396 година застрашават с инвазия християнските владения в Централна Европа и Апенините. В този критичен момент, на Европа идва на помощ Тимур, който през 1402 г. в решително сражение при Ангора разгромява османските сили и пресича по-нататъшните завоевателни планове на османците. Независимо от това, Византия се оказва неспособна да се справи с обезкръвения за дълго време нов противник и след неуспешния завършек на последния кръстоносен поход край Варна през 1444 г., наследникът на победителя Мурад II в тази битка – Мехмед Завоевателя, с превземането на Константинопол на 13 май (петък) 1453 г. (стар стил) слага край на Византийската империя.

Вижте също[редактиране | edit source]