Макиавелизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Макиавелизмът, според Оксфордския речник на английския език е, "използването на лукавство и двуличие в държавното управление, или в управлението, като цяло", произтичащ от италианският дипломат и писател по времето на ренесанса Николо Макиавели, който е написал „Владетелят“ (Il Principe) и други произведения. Макиавелството, като дума в английския език е станало много популярно в края на 16 век, въпреки че Макиавелизмът от своя страна е цитиран първи от Оксфордския речник на английския език през 1626 година. Думата има сходна употреба и в съвременната психология.

В политическата мисъл[редактиране | edit source]

На Макиавелизмът се е гледало като на болест, произлизаща от Италия, която вече е обхванала Франция, и започва да обхваща английската политика. Именно заради това Клането в деня на Св. Вартоломей от 1572 в Париж се смята за продукт на Макиавелизмa - мнение, което е силно повлияно от Инокентий Gentillet Хугеноти, който публикува своята ”Discours contre Machievel” през 1576, която е отпечатана в десет издания на три езика през следващите четири години. Според Сидни Англо Инокентий Gentillet Хугеноти приема доста погрешно това, че книгите на Макиавели са ценени най-много от италианските придворни във Франция, в което се корени влошаването на Франция, кулминация на което е Клането в деня на Св. Вартоломей и радостта на извратените му почитатели. Всъщност са останали малко следи от писанията на Макиавели на френски преди клането, а и известно време след това, до книгата на Gentillet, но тази концепция е възприета от много негови съвременници, и е изиграла ключова роля в създаването на популярното понятие за Макиавелизмът, такова че да разгневява учени, който твърдят, че е неточно и изкривено.

Английският драматург Кристофър Марлоу е бил ентусиазиран привърженик на това мнение. В „Евреинът от Малта” (1589-90) Макиавели лично говори в пролога, твърдейки, че не е мъртъв, а е обладал душата на херцогът на Гюиз. Последната му пиеса, „Клането в Париж” (1593), обхваща клането и годините след това, като героите: херцогът на Гюиз и Катрин де Медичи, са представени, като заговорници на Макиавели, като и двамата клонят към злото от самото начало.

Известният американски поет и хип-хоп изпълнител Тупак Шакур е известен с това, че приема Макиавелизмът лично в живота си. Той чете и учи Николо Макиавели и други публикации свързани с Макиавелизмът, които вдъхновили неговият псевдоним "Макиавели". Той също така планира да създаде своя собствена звукозаписна компания, ”Makaveli records”, но умира през 1996 г., преди да успее.

Анти-Макиавели е есе от 18-ти век написано от Фридрих Велики, крал на Прусия и патрон на Волтер, оборващо „Владетелят“ и Макиавелизмът. За първи път е публикуван през септември 1740 г, само няколко месеца след като Фредерик става крал, и това е една от многото подобни творби.

В психологията[редактиране | edit source]

Макиавелизмът също така е и термин, който някои социални и личностни психолози използват, за да опишат склонността на човек да мами и манипулира други хора за лична изгода. През 60-те, Ричард Кристи и Флоренс Л. Геис разработили тест за измерване на нивото на Макиавелизъм в човек. Това впоследствие се е превърнало в MACH-IV тест за анализ, с двадесет изявления за личностното проучване, което сега е стандартен инструмент за самооценка на Макиавелизмът. Хората, които имат над 60 от общо 100 на MACH-IV се считат за големи Макиавелисти, т.е. те са подкрепят заявления от типа: "Никога не казвай на никого истинската причина, защо си направил нещо, освен ако нямаш полза да го направиш". Хората, които имат под 60 на MACH-IV се считат за немакиавелисти, т.е. те са склонни да вярват, че "Няма извинение да лъжеш някой друг". Макиавелизмът е един от трите личностни черти, отнасящи се към тъмната тройка, заедно с нарцисизмът и психопатията. Някои психолози смятат, че Макиавелизмът по същество е субклинична форма на психопатия, въпреки че последните изследвания показват, че докато Макиавелизмът и психопатия се припокриват, те са отделни личности конструкции.

Препратки[редактиране | edit source]

Николо Макиавели

Източници[редактиране | edit source]

Machiavellianism [1]