Фунгицид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Фунгицидите са специфична форма на пестициди, които контролират гъбични заболявания чрез специфично инхибиране или убиване на гъбичните причинители на болестта.[1]

Видове фунгициди[редактиране | edit source]

Фунгицидите са категоризирани по няколко начина, основаващи се на различни характеристики:

Според мобилност в растението биват системни и контактни фунгициди:

Системни фунгициди наричани още проникващи - Те се абсорбират от растенията, попаднали върху листа, навлизат в неговите тъкани. Някои системни фунгициди се движат на много къси разстояния от мястото на приложение - в една петура от една повърхност към друга (локализирано системно или трансламинарано). Когато се прилагат към зоната на корените, те се абсорбират от корените и след това се пренасят нагоре през растението с листния поток.

Контактни фунгициди наричани още протектори - Те остават на повърхността на растенията. Много контактни фунгициди са потенциално фитотоксични (токсични за растенията) и може да увредят растението, ако се абсорбират.[2]

Защитно действие :

Контактните фунгициди са продукти, подходящи за превантивно (профилактично) използване, тъй като работят при контакт с повърхността на растението, към който те са били приложени. Необходимо е повторно приложение на препарата, за защита на младите части на растението, поради отмиване от дъжд или разграждане от фактори на околната среда, като слънчевата светлина.

Сиситемните фунгициди, поради способността им да проникнат в растения, притежават лечебна или изкореняваща активност. Това се отразява на патогена след инфекцията. Изкореняващата функция се състой в това, че дадения фунгицид не позволява на болестотворната гъба, развила се в тъканите на растението, да образува репродуктивни органи, като по този начин се ограничава нейното разпространение.[2]

Диапазон на действие на фунгицидите[редактиране | edit source]

Фунгицидите могат да действат на едно място или на много места. Единично (Single-site) действащите фунгициди са активни само в една точк, в един метаболитен път на патогена или срещу един важен ензим или протеини, необходими за гъбите. Затова тези фунгициди са високо специфични и те могат безопасно да се абсорбират в растенията, като по този начин изпълняват системни свойства. В резултат на тази специфична активност, гъбите са по-склонни да станат резистентни към фунгицида, защото една мутация в патогена обикновено позволява да се преодолее действието на фунгицида, например чрез предотвратяване свързването на активното място в гъбата. Характерно за контактните фунгициди е, че те действат на много места (multi-site), като по този начин повлияват на много гъби от различни класове.[2]

Начин на действие на фунгицидите[редактиране | edit source]

Фунгицидите убиват гъбичките, като повреждат техните клетъчни мембрани, инактивират важни ензими или протеини, или чрез намеса в ключови процеси като производство на енергия или дишане. Има фунгициди, които въздействат на специфични метаболитни пътища, като например производството на стероли или хитин. Например бензимидазоловите фунгициди инхибират образуването на бета-тубулин полимери, използвани от клетките по време на ядрено делене.[2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Haverkate, F., Tempel, A., Den Held, A.J., 1969. Netherlands Journal of Plant Pathology Volume 75, Issue 5, 308-315.
  2. а б в г Morton, V., McGrath, M.T., 2004. What are Fungicides. The Plant Health Instructor. PHI-I-2004-0825-01.