Астатий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Астатият (Astatium, At[1]) е силно радиоактивен химичен елемент с пореден номер 85 в Периодичната система на химичните елементи. Влиза в групата на халогените.

Образува различни изотопи, като най-устойчивият, At-210, има период на полуразпадане едва 8,3 часа. Той е най-рядко срещаният елемент на Земята. В естествено състояние съществуват едва 25 грама от него.

История[редактиране | edit source]

Първоначално е получен от Д. Корсонов, К. МакКензи и Е. Сегре през 1940 г. (изотоп 211 At). През 1943 - 1946 г. изотопът астатий е включен в състава на природния радиоактивен ред (най-устойчив от тях е 219 At).

Произход на названието[редактиране | edit source]

От гръцки: „астатос“ – неустойчив.

Къде се намира в природата[редактиране | edit source]

Един от най-редките елементи, срещан в природата. В повърхностния слой на земната кора с дебелина 1,6 км. се съдържа 70 мг. астатий. Постоянното присъствие на астатия в природата е свързано с това, че неговите краткосъществуващи радионуклиди (215At, 218At и 219At) влизат в състава на радиоактивния ред на урана - 235 уран и 238 уран. Скоростта на радиоактивния разпад допринася за неизменянето на количеството на атомите им в земната кора.

Образуване[редактиране | edit source]

Получава се от облъчването на метала бисмут или торий. α-частиците с висока топлина са последвани от отделяне на астатий.

Физични свойства[редактиране | edit source]

Астатият е твърдо вещество. За него е характерно, че взаймодейства с метали и неметали. Като йода астатият се разтваря добре в органични разтворители. По летливост (изпаряемост) малко отстъпва на йода.

Химични свойства[редактиране | edit source]

Астатият е силен окислител. Той има променлива валентност от І до VІІ.

В положителна степен на окисление астатият образува кислородосъдържаща форма, която условно се обозначава като А (астатий Т+).

При взаимодействие на воден разтвор с водорода на астатия се образува газообразен астатоводород HAt. Астатий във воден разтвор възстановява SO2 и окислява Br2.

Биологична роля[редактиране | edit source]

Астатият и техните съединения нямат биологична роля и са токсични заради радиоактивността. Причинява остра лъчева болест. Етидиевият астатид има същото на бромида мутагенно действие.

Приложение[редактиране | edit source]

Използва се за лечение на различни туморни заболявания в ядрена медицина. Използва се за астатови бомби и ускоряване на космическите кораби заради силната радиоактивност. Течният астатий се използва за получаване на редица многобройни лекарства, пестициди, препарати, химични оръжия и др.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. На български може да се срещне и като астат или астатин, („Речник на научните термини“, Е. Б. Уваров, А. Айзакс, ИК "Петър Берон", София, 1992)