Опосумови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Опосуми)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За сходни торбести бозайници от Източното полукълбо вижте Посуми.

Опосумови
Opossum 2.jpg
Didelphis virginiana
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
подклас: Marsupialia Торбести
разред: Didelphimorphia Опосуми
семейство: Didelphidae Опосумови
Научно наименование
Уикивидове Didelphimorphia
Gill, 1872
Уикивидове Didelphidae
Gray, 1821
Разпространение
Wystepowanie dydelfa (oposa).PNG
Обхват на вкаменелости
късна креда – настояще

Опосумовите, още Американски опосуми (Didelphidae) са семейство дребни двуутробни бозайници, единствени в разред Опосуми (Didelphimorphia). Те се считат за най-примитивните двуутробни.

Разпространение[редактиране | edit source]

Всички видове от разреда са представители на Новия свят. Разпространени са от провинция Онтарио на Канада до Централна Аржентина. Основото разпространение на видовете обаче е в Южна Америка, която се и явява едно от основните местообитания на опосумите още от древността. Северна Америка е сравнително ново за торбестите местообитание, които оцелели милиони години сред конкуренцията с плацентните бозайници на двата материка.

Опосумите са обитатели на горите, степите и полупустините на надморска височина до 4000 m.

Описание[редактиране | edit source]

Опосумите са сравнително дребни. Тялото е с дължина 7 — 50 cm, опашката 4 — 55 cm. Муцуната е тънка и заострена. Опашката е напълно или само в дисталната половина гола. Пригодена е за хващане, при много видове в основата и се отлагат мазнини. Тялото е покрито с къса и гъста козина със сив и жълто-кафяв до черен цвят. Устройството на марсупиума показва примитивния характер на разреда. Крайниците са сравнително къси с по пет пръста. Палецът на задния крайник се противопоставя на останалите и е без нокът.

Зъбите им са сходни с тези на най-архаичните видове бозайници. Зъбната формула включва пълен комплект от 5 резеца на горната и долна челюст (на долната понякога са 4), 1 комплект (по една двойка на всяка челюст, общо 4) добре развити кучешки зъби, значително по-големи от резците, 3 комплекта предкътници и 4 комплекта заострени кътници, общо имат около 50 зъба, което за стандартите на бозайниците е много. Опашката е дълга, тънка, силно подвижна и мускулеста, тя служи като хватателен орган. Торбичката се отваря назад, но често пъти е неразвита.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Водят предимно дървесен начин на живот, ловко се катерят. Повечето са дървесни видове като прекарват по-голямата част от живота си по дърветата. Друга част са наземни и само един от видовете предпочита водата. Активни са вечер и през нощта. Повечето са всеядни или насекомоядни. Заемат екологична ниша сходна с тази на разреда на Насекомоядните плацентни бозайници.

Размножаване[редактиране | edit source]

Имат многочислено потомство. Кърмят малките с мляко, подобно на дугите бозайници. Интересно е, че малките се държат хванати с опашките си за майката. Извън размножителния сезон представителите не образуват двойки и живеят поединично. Бременността продължава 12 — 13 дни, раждат максимум до 18 — 25 малки. Кърменето продължава 70 — 100 дни. Поради несъвършената кожна торба, малките се залавят здраво за козината и така се пренасят от майката. Полова зрялост настъпва на 6 — 8 месечна възраст. Живеят до 5 — 8 години.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Опосум, който се преструва на мъртъв

Открити са фосили от Опосуми в Европа. В разреда се включва едно семейство с две подсемейства. Ранените или силно наплашените опосуми падат на земята като се преструват на мъртви. В това състояние очите помътняват, от устата започва да тече пяна, а околоаналните жлези отделят секрет с изключително неприятна миризма. Тази мнима смърт често спасява живота на опосумите. След като премине опасността, опосумът се съживява и изчезва.

Списък на родовете[редактиране | edit source]