Шлаер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шлаер
Goldfish Pearl Scale.jpg
Чиншурин
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Actinopterygii Лъчеперки
разред: Cypriniformes Шараноподобни
семейство: Cyprinidae Шаранови
род: Carassius Каракуди
вид: C. auratus Златна рибка
подвид: C. a. auratus Шлаер
Научно наименование
Уикивидове Carassius auratus
(Linnaeus, 1758)
Уикивидове Carassius auratus auratus
Linnaeus, 1758

Шлаерът (Carassius auratus auratus) (разговорно: златна рибка) е домашна версия на Сребриста каракуда (Carassius gibelio, тъмносиво/кафяв шаран родом от Азия).[1] За пръв път е отгледана успешно в Китай преди около 1000 години. Благодарение на селективното кръстосване, днес шлаерите се срещат в различни цветове, окраски, големина и форма, доста различни от първоначалния домашен шаран.[2]

История[редактиране | edit source]

Сребриста каракуда, който притежава мутация с жълт пигмент. Една от първите златни рибки трябва да е изглеждала по този начин.

В Китай по време на династията Танг (618 — 907) е било популярно да се отглеждат шарани в изкуствени езера. Като резултат от доминантен ген се е появила мутация и някои от рибките са изглеждали като златни (всъщност жълто оранжеви), доста различни от нормалната сребърна декорация. Хората започнали да отглеждат златните, вместо сребърните, показвали ги в малки аквариуми. Рибите не са се държали постоянно в тях, а в изкуствени езерца. Едиствено с изложбена цел са се слагали е аквариуми.[2]

През 1162 г. императрицата от династията Сонг, наредила да се изгради изкуствено езеро, където ще отглеждат селектираните червени и златни декоративни шарани. До това време на хора извън императорското семейство е било забранявано да отглеждат златни рибки от жълтата разновидност, жълтото е било императорският цвят. Вероятно това е причината да има повече оранжеви златни рибки, за сметка на жълтите, въпреки че последните са по-лесни за отглеждане. [3]

Появата на други разновидности за пръв път е документирана през 1276 г. Първата поява на воална златна рибка е по време на династията Минг. През 1502 г. за пръв път са представени в Япония, където по-късно са получили видовете Риукин и Тосакин.

През 1611, златната рибка е представена в Португалия[2] и от там на други места е Европа. През 1620 година е приета много добре в Северна Европа, където се е смятало, че люспите ѝ с метален блясък символизират късмет и успех. Станало е традиция женените мъже да подаряват на съпругите си златна рибка за годишнините си, символ на просперитет за следващата година. Първата златна рибка е донесена в Северна Америка около 1850 г. и много бързо е станала много популярна е САЩ.[4]

Описание[редактиране | edit source]

Обикновена златна рибка

Шлаерът е сравнително дребен член на семейство Шаранови, което е най-голямото семейство сладководни риби в света и може би най-голямото представителство от семейство гръбначни. Освен шлаера, други представители са лещанка, главуш, шинер, данио, шаран и кои.

Селтялото, конфигурация на перките и очите. Някои „крайни“ форми на шлаера могат да се държат единствено в аквариуми на закрито и не са толкова издръжливи като обикновения шлаер. Но има и разновидности като „Шубункин“ (Shubunkin), които са много издръжливи и могат да се гледат във външни аквариуми.

Шлаерите могат да си сменят цвета в зависимост от светлината. Шлаерът произвежда пигмент в зависимост от светлината, под която е изложен.

Достигат максимална дължина от 16 — 20 cm. В нормални условия шлаерът може да живее около 10-15 години,[5] но повечето златни рибки, които са домашни любимци живеят по-малко от шест или осем години, поради лоши условия (като отглеждане в малки кръгли аквариуми). При добро гледане много златни рибки в аквариумите доживяват и до 30-35 години.[6] Най-старата златна рибка живяла някога е била на 49 години.]</ref>

Както всички рибки, отглеждани като домашни любимци, шлаерите не обичат да бъдат докосвани. Всъщност докосването на шлаера може да бъде много опасно за здравето му, защото може да и се премахне защитната слузеста обвивка, което открива кожата му за инфекция от паразити или бактерии във водата.

Ако бъде оставена на тъмно, шлаерът ще стане почти сив, тъй като произвежа пигмент, когато е изложен на светлина. Рибите имат хроматофорни клетки, които произвеждат пигмент, който отразява светлината и придава оцветяване. Цветът на златните рибки се определя от това какъв пигмент има в клетките, дали пигментът е групиран вътре в клетките или е разположен в цитоплазмата. Затова е нормално шлаерът да изглежда по-блед сутрин, а при продължително лишаване от светлина да си изгуби цвета.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Carassius gibelio, Prussian carp: fisheries. // www.fishbase.org. Посетен на 2009-02-16.
  2. а б в Background information about goldfish. // Посетен на 2006-07-28.
  3. goldfish. // Посетен на 2006-07-21.
  4. Brunner, Bernd. The Ocean at Home. New York, Princeton Architectural Press, 2003. ISBN 1-56898-502-9.
  5. Aqua-fish.net: Goldfish
  6. Боев, З. 1993. Златната рибка. - Природа и знание, 1: 41-42.

Библиография[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]