Шлаер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шлаер
Goldfish Pearl Scale.jpg
Чиншурин
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Actinopterygii Лъчеперки
разред: Cypriniformes Шараноподобни
семейство: Cyprinidae Шаранови
род: Carassius Каракуди
вид: C. auratus Златна рибка
подвид: C. a. auratus Шлаер
Научно наименование
Уикивидове Carassius auratus
(Linnaeus, 1758)
Уикивидове Carassius auratus auratus
Linnaeus, 1758

Шлаерът (Carassius auratus auratus) (разговорно: златна рибка) е домашна версия на Сребриста каракуда (Carassius gibelio, тъмносиво/кафяв шаран родом от Азия).[1] За пръв път е отгледана успешно в Китай преди около 1000 години. Благодарение на селективното кръстосване, днес шлаерите се срещат в различни цветове, окраски, големина и форма, доста различни от първоначалния домашен шаран.[2]

История[редактиране | edit source]

Сребриста каракуда, който притежава мутация с жълт пигмент. Една от първите златни рибки трябва да е изглеждала по този начин.

В Китай по време на династията Танг (618 — 907) е било популярно да се отглеждат шарани в изкуствени езера. Като резултат от доминантен ген се е появила мутация и някои от рибките са изглеждали като златни (всъщност жълто оранжеви), доста различни от нормалната сребърна декорация. Хората започнали да отглеждат златните, вместо сребърните, показвали ги в малки аквариуми. Рибите не са се държали постоянно в тях, а в изкуствени езерца. Едиствено с изложбена цел са се слагали е аквариуми.[2]

През 1162 г. императрицата от династията Сонг, наредила да се изгради изкуствено езеро, където ще отглеждат селектираните червени и златни декоративни шарани. До това време на хора извън императорското семейство е било забранявано да отглеждат златни рибки от жълтата разновидност, жълтото е било императорският цвят. Вероятно това е причината да има повече оранжеви златни рибки, за сметка на жълтите, въпреки че последните са по-лесни за отглеждане. [3]

Появата на други разновидности за пръв път е документирана през 1276 г. Първата поява на воална златна рибка е по време на династията Минг. През 1502 г. за пръв път са представени в Япония, където по-късно са получили видовете Риукин и Тосакин.

През 1611, златната рибка е представена в Португалия[2] и от там на други места е Европа. През 1620 година е приета много добре в Северна Европа, където се е смятало, че люспите ѝ с метален блясък символизират късмет и успех. Станало е традиция женените мъже да подаряват на съпругите си златна рибка за годишнините си, символ на просперитет за следващата година. Първата златна рибка е донесена в Северна Америка около 1850 г. и много бързо е станала много популярна е САЩ.[4]

Описание[редактиране | edit source]

Обикновена златна рибка

Шлаерът е сравнително дребен член на семейство Шаранови, което е най-голямото семейство сладководни риби в света и може би най-голямото представителство от семейство гръбначни. Освен шлаера, други представители са лещанка, главуш, шинер, данио, шаран и кои.

Селективното развъждане през вековете е довело до много различни цветови вариации, някои доста различни от основния „златен“ цвят. Има различни форми на тялото, конфигурация на перките и очите. Някои „крайни“ форми на шлаера могат да се държат единствено в аквариуми на закрито и не са толкова издръжливи като обикновения шлаер. Но има и разновидности като „Шубункин“ (Shubunkin), които са много издръжливи и могат да се гледат във външни аквариуми.

Шлаерите могат да си сменят цвета в зависимост от светлината. Шлаерът произвежда пигмент в зависимост от светлината, под която е изложен.

Достигат максимална дължина от 16 — 20 cm. В нормални условия шлаерът може да живее около 10-15 години,[5] но повечето златни рибки, които са домашни любимци живеят по-малко от шест или осем години, поради лоши условия (като отглеждане в малки кръгли аквариуми). При добро гледане много златни рибки в аквариумите доживяват и до 30-35 години.[6] Най-старата златна рибка живяла някога е била на 49 години.

Най-дългата измерена рибка е била 47.4 см в Харпет, Холандия.[7] Най-дългата воална златна рибка е измерена 40 cm в Хонг Конг през 2002 година.[8][9]

Разновидности[редактиране | edit source]

По часовниковата стрелка, считано отгоре вдясно: риукин, телескоп, лъвска глава, око мехур, оранда и коронована Чиншурин.

Разновидностите на обикновената златна рибка, златната рибка комета и Шубункин са близки до дивия шаран (без цвета). Те са много непретенциозни и могат да достигнат голям размер. Много повече разновидности има при воалната златна рибка.

Разновидностите на воалната рибка са: черна балонна златна рибка, око-мехур, пеперудена опашка, калико, божествено око, воална, лъвска глава, оранда, панда, чиншурин, попон, ранчу, риукин, телескоп.[10] Много редки разновидности са: тосакин(къдрава опашка), джикин (паунова опашка), шукин, тамасаба или сабао, метеор, око-яйце, къдрави хриле (обърнати хриле), люспа-огледало.

Китайска класификация[редактиране | edit source]

По китайска традиция, златните рибки се класифицират по пет главни типа:

  • Драконовско око — златна рибка с изпъкнали очи: черна балонна, око-мехур и телескоп
  • Яйце — златна рибка без гръбна перка : лъвска глава (око-мехур, което няма гръбна перка спада към тази група)
  • Липома- златна рибка с гръбна перка и воална опашка: воална златна рибка („липома“ също е наименованието на израстъка на главата на оранда или лъвска глава)
  • Трева — златна рибка без никакви особености.
  • Джикин и уакин — златна рибка с двойна опашка, но с характерните черти на златна рибка комета.

Тази класификация не е популярна в страни извън Източна Азия.

В аквариума[редактиране | edit source]

Черна балонна златна рибка

Най-популярният образ на шлаерът е в кръгъл аквариум (подобен на глобус). В някои страни продажбата на такива аквариуми е забранена, защото води до деоксидация и нитратно отравяне за рибката. Този вид аквариуми не са подходящи заради големите количества кислород, които са нужни на шлаерите. Проблем при малките аквариуми е и голямото голичество фекалии, изхождани от шлаерите.[11]

Като повечето шарани и шлаерите изпускат чрез фекалиите си химикали във водата. Понякога това за кратко време може да стигне до токсични нива, което води до смъртта на рибката. Заради това златната рибка трябва да живее в голям аквариум. За обикновения шлаер и кометата трябва да има 75 литра вода. За воалната златна рибка може да има по-малко пространство — около 37.5 литра за рибка. Лицето на повърхнината на аквариума също има значение за това колко рибки могат да живеят едновременно в аквариума — тя определя колко кислород ще се разтвори във водата. Най-доброто съотношение между повърхнината на аквариума и дължината на златната рибка е 370cm²/cm. Ако в аквариума има водна помпа, воден филтър или фонтан, може и с по-малко количество.

Шлаерът се смята за студеноводна рибка и може да живее в аквариуми без нагревател в стая с температура приятна за хора. Шлаерите обаче не обичат големи промени в температурата като например в офис-сгради, в които вечер температурите са доста ниски в сравнение с тези през деня. Когато се добавя вода в аквариума, е добре „новата“ вода да е с близка температутра до тази на водата в аквариума. За воалните златни рибки температура от порядъка на 10°C е опасна за тях, но за обикновените златни рибки няма проблем. Екстремно висока температура (над 30°C) е опасна за златните рибки. По-високите температури, обаче, могат да са полезни при борбата с протозойните инфестации, защото ускоряват жизнения цикъл на паразитите и по този начин го елиминират по-бързо. Перфектна температура за шлаера е около 25°C.[12]

Както всички рибки, отглеждани като домашни любимци, шлаерите не обичат да бъдат докосвани. Всъщност докосването на шлаера може да бъде много опасно за здравето му, защото може да и се премахне защитната слузеста обвивка, което открива кожата му за инфекция от паразити или бактерии във водата.

Ако бъде оставена на тъмно, шлаерът ще стане почти сив, тъй като произвежа пигмент, когато е изложен на светлина. Рибите имат хроматофорни клетки, които произвеждат пигмент, който отразява светлината и придава оцветяване. Цветът на златните рибки се определя от това какъв пигмент има в клетките, дали пигментът е групиран вътре в клетките или е разположен в цитоплазмата. Затова е нормално шлаерът да изглежда по-блед сутрин, а при продължително лишаване от светлина да си изгуби цвета.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Carassius gibelio, Prussian carp: fisheries. // www.fishbase.org. Посетен на 2009-02-16.
  2. а б в Background information about goldfish. // Посетен на 2006-07-28.
  3. goldfish. // Посетен на 2006-07-21.
  4. Brunner, Bernd. The Ocean at Home. New York, Princeton Architectural Press, 2003. ISBN 1-56898-502-9.
  5. Aqua-fish.net: Goldfish
  6. Боев, З. 1993. Златната рибка. - Природа и знание, 1: 41-42.
  7. Longest Goldfish. // Guinness World Records. 2003.. Guinness World Records. Посетен на 2009-02-18.
  8. CBBC Newsround | ANIMALS | Bruce the goldfish is fin-tastic!
  9. Tunghoi-the longest goldfish in the world
  10. Goldfish Genealogical Tree. // Посетен на 2009-02-18.
  11. 5 reasons not to use goldfish bowls. // Goldfish Care Guide, 2008-03-05. Посетен на 2009-02-01.
  12. Goldfish

Библиография[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]