230 г. пр.н.е.

от Уикипедия, свободната енциклопедия
<< 3 век пр.н.е. >>
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 09 08 07 06 05 04 03 02 01

230 (двеста и тридесета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

„Умиращият гал“ (римско мраморно копие на пергамски бронзов оригинал), изобразява победата на Атал над галатите

В Римската република[редактиране | редактиране на кода]

В Илирия[редактиране | редактиране на кода]

  • След смъртта на Агрон властта е поета от назначената за регент царица Тевта, която е и майка на малолетния наследник на трона. Тя започва поредица от набези по море включително срещу Епир.[1]
  • Поради нападенията над римски търговци в Илирия са изпратени пратеници, които да протестират пред царица Тевта. Последвалото убийство на римски пратеник става повод за началото Първата илирийска война.[1]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

  • Лидиад е избран трети път за стратег на Ахейския съюз.[2]
  • Ахейците и етолийците изпращат помощ на Епир за борба срещу илирийските набези и пирати.[2]
  • Поради загубите си епирците са принудени да скючат мир с илирийците и да преминат на тяхна страна.[2]

В Мала Азия[редактиране | редактиране на кода]

  • Атал I разбива галатите, които атакуват Пергам и за да отбележи победата си приема титлата цар и прозвището „Сотер“ („Спасител“).

Родени[редактиране | редактиране на кода]

Починали[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 672
  2. а б в „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part I: The Hellenistic World.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 506