Флорънс Грифит-Джойнър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Флорънс Грифит-Джойнър
американска лекоатлетка
Флорънс Грифит-Джойнър 

Флорънс Грифит-Джойнър с президента Роналд Рейгън през 1988
Родена: 21 декември 1959
Лос Анджелис, САЩ
Починала: 21 септември 1998
Калифорния, САЩ
Олимпийски игри

Злато
Сеул 1988 100м

Злато
Сеул 1988 200м

Злато
Сеул 1988 4х100м щафета

Сребро
Лос Анджелис 1984 200м

Сребро
Сеул 1988 4х400м щафета

Флорънс Грифит Джойнър (на английски: Florence Griffith-Joyner) е американска лекоатлетка, носителка на 3 златни и 2 сребърни медала от олимпийски игри и световна рекордьорка на 100 и 200 метра гладко бягане. Става известна с дългите си нокти и спекулациите, че е използвала допинг, който е довел до ранната ѝ смърт. В Америка е известна с прякора си Фло Джо.

Биография[редактиране | edit source]

Флорънс израства в Лос Анджелис в бедно семейство заедно със своите 10 братя и сестри. Родителите ѝ се развеждат когато е на четири години. През 1966 започва да се занимава със спорт и през 1973 и 1974 печели детското състезание „Джеси Оуенс“. За пръв път се появява на международно лекоатлетическо състезание на световното първенство в Хелзинки през 1983. Не взима участие на олимпиадата в Москва през 1980 заради бойкота на САЩ, но на игрите в Лос Анджелис през 1984 печели първото си голямо отличие - сребърен медал на 200 метра. През същата година се жени за олимпийския шампион в тройния скок - Ал Джойнър. Преди това неин дългогодишен приятел е бил хърделиста Грег Фостър.

Голямо впечатление на зрителите прави нейният външен вид. Флорънс винаги се състезава с дълга черна коса, дълги шарени нокти и носи светли анцузи.

Преди олмпиадата в Сеул през 1988 Флорънс подобрява световния рекорд на 100 метра на Евелин Ашфорд на 10,49 секунди, а на самата олимпиада печели златни медали на 100, 200 и 4х100 метра щафета и сребърен медал на щафетата 4х400. Поставя нов световен рекорд и на 200 метра. Заради липсата на конкуренция около нея се появяват слухове, че употребява допинг. Съмнения за това се появяват заради спада на формата ѝ само за една година и последвалото отказване от спорта. През 1989 спира със спорта, а на следващата година ражда и първото си дете. През 1995 е въведена в американската атлетическа зала на славата.

След майчинството започва да се подготвя за завръщане в спорта, но два месеца преди олимпиадата в Атланта през 1996 получава травма и слага край на спортната си кариера. Едно от нещата, които прави след това е дизайна на екипите на баскетболния отбор от НБА - Индиана Пейсърс.

На 21 септември 1998 умира в дома си в Калифорния на възраст от 38 години от епилепсия. Смята се че ранната ѝ смърт може да е предизвикана от употребата на допинг.

Външни препратки[редактиране | edit source]