Густав Холст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Густав Холст
HolstStatue.jpg
Информация
Рождено име Густав Теодор фон Холст
Роден 21 септември 1874 Челтнъм, графство Глостършър, Англия
Починал 25 май 1934 Лондон, Англия
Стил класическа музика
Професии композитор, музикален преподавател
Инструменти цигулка, пиано, тромбон
Уебсайт www.GustavHolst.info
Густав Холст в Общомедия

Густав Холст (на немски Gustav Holst, 21 септември 1874 - 25 май 1934) е английски композитор и музикален преподавател в продължение на над 20 години от немски произход. Холст е най-известен със своята оркестрална сюита „Планетите“. Той учи в Кралския музикален колеж в Лондон, неговите ранни работи са повлияни от Равел, Григ, Рихард Щраус. Въпреки това голяма част от неговата музика е изключително оригинална, с влияния от Хинду спиритуализма и английското фолклорно звучене. Музиката на Холст е известна и с необичайната употреба на метриката и в известен смисъл с открояващите се и дори натрапчиви мелодии.

Холст пише над 200 каталогизирани композиции, включително оркестрални сюити, опери, балети, концерти, хорални химни и песни.

Холст става музикален преподавател в Девическото училище Сейнт Поул през 1905, а също и музикален директор на Морли колидж през 1907; заема двата поста до пенсионирането си.

Той е брат на холивудския актьор Ернест Косарт и баща на композиторката и диригентката Имоген Холст, която пише биография за своя баща през 1938.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gustav Holst“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.