Енгелберт Долфус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Енгелберт Долфус
австрийски политик
Енгелберт Долфус 
Роден: 4 октомври 1892
Тексинг, Австрия
Починал: 25 юли 1934
Виена, Австрия

Енгелберт Долфус е австрийски политик и канцлер от май 1932 до убийството му през юли 1934 г.

Религиозно детство[редактиране | edit source]

Роден в Тексинг в семейство на ревностни католици, Долфус е решен да стане свещеник, но се отказва от това си намерение през 1913 година, когато е приет в Университета във Виена, където изучава право.

През следващата година започва Първата световна война и Долфус е повикан в армията, но е обявен за негоден за военна служба заради ниския си ръст - 1,51 м. Дълбоко унизен, той се записва като доброволец и този път е мобилизиран. Бие се блестящо срещу италианците и е повишен в звание. През 1918 година е задържан като военнопленник, но бързо е освободен. Войната свършва, а Долфус се връща в една победена и разорена страна.

Новият канцлер[редактиране | edit source]

През 1922 навлиза в политиката като член на Християнсоциалната партия. През 1931 е избран за министър на земеделието. На 20 май 1932 Енгелберт Долфус става канцлер на Австрия. Застава начело в един труден момент за младата Австрийска република, предизвикан от кризата от 1929, което води и до нарастване влиянието на крайното ляво и крайното дясно. Решен да възстанови положението в страната, той се заема със стабилизирането на шилинга, на финансовото равновесие и с реорганизация на основните австрийски банки.

Долфус и нацизмът[редактиране | edit source]

На 30 януари 1933 Хитлер става канцлер на Германия и това събитие поставя началото на битката между австрийската нацистка партия, желаеща аншлус с Германия, и Долфус. Съзнавайки силата на своя съперник, австрийският канцлер търси външни съюзници. Мусолини се превръща в негова основна опора. Във вътрешната политика Долфус напразно опитва да създаде коалиционно правителство със социалдемократите, които настояват за нови избори.

Диктатурата на Долфус[редактиране | edit source]

На 4 май 1933 Енгелберт Долфус разпуска парламента. Насетне управлява чрез декрети, опирайки се на Отечествения фронт. Така Австрия се превръща в авторитарна страна. Диктаторската власт му позволява да премахне правото на стачка и на сдружение и да забрани марксистката преса.

На 30 май 1933 комунистическата партия е разтурена, а на 20 юни е забранена нацистката партия. Многобройните ѝ членове са арестувани и пратени в концентрационни лагери. Отговорът на Берлин не закъснява - германското национално радио използва факта, че неговият баща не е известен, за да го обяви за “полу-евреин”. Долфус се превръща в основна цел за ликвидиране пред австрийските нацисти.

През септември същата година създава крайнодесния Патриотичен фронт, обединяващ Християнсоциалната партия и Хаймвера (фашистка организация), което дава основания установеният от него режим да бъде наричан фашистки.

Кървави сблъсъци[редактиране | edit source]

На 3 октомври 1933 канцлерът Долфус се измъква на косъм от атентат, подготвен от нацисти.

На 19 януари 1934 социалистите - единствената легална опозиция, правят демонстрация против водената от Долфус политика, което довежда до арестуването на около 200 социалдемократи, а това от своя страна - до ескалиране на напрежението в гражданска война между работници и полицейски сили, започнала на 12 февруари. В нея намират смъртта си 1500-2000 души, а над 5000 са ранени. На 16 февруари бунтът е потушен, а канцлерът забранява социалдемократическата партия.

Заговор и убийство[редактиране | edit source]

На 1 май 1934 Долфус прокарва нова конституция, която превръща Австрия в авторитарна страна и в която са предвидени избори, “когато обстоятелствата го позволят”.

На 25 юли австрийски нацисти, дегизирани с военни униформи, възнамеряват да вземат за заложници всички министри. Заговорът се проваля благодарение на вътрешния министър, който предупреждава навреме канцлера и останалите министри. Все пак при опита си да напусне канцлерската сграда Долфус се натъква на нацистите, които го застрелват и той умира по-късно от раните си.