Розалинд Франклин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Розалинд Франклин
английски биофизик
Родена: 25 юли 1920
Лондон, Великобритания
Починала: 16 април 1958
Лондон, Великобритания

Розалинд Франклин (на английски: Rosalind Franklin) е английска биофизичка, която има много важни приноси в определянето и разбирането на структурата на ДНК, на вирусите, на каменните въглища и на графита.

Биография[редактиране | edit source]

Родена е на 25 юли 1920 г. в Лондон. Още когато е на 15 години, решава да стане учен. Завършва физика и химия в Нюнам колидж, Кеймбридж през 1941 г. Работи за Британската научна асоциация по оползотворяването на въглищата и извършва фундаментални изследвания на микроскопичната структура на въглерода и неговата алотропна форма графита. На базата на изследванията си защитава докторска дисертация в Кеймбриджкия университет през 1945 г. От 1947 до 1950 г. работи в Париж, където специализира рентгенови дифракционни методи.

През 1951 г. се връща в Лондон в лабораторията на Дж. Рандал в Кингс Колидж. Там по това време работи и Морис Уилкинс. Поради известни неразбирателства между двамата, те ръководят отделни научни групи, но и двете групи работят върху изследването на ДНК. Тя извършва блестящи кристалографски експерименти, които служат на Уотсън и Крик като основа за предложения от тях двойноверижен модел на ДНК. Резултатите от изследванията на Франклин и на Уилкинс (поотделно) излизат в същия брой на списание „Нейчър”, в който Джеймс Уотсън и Франсис Крик публикуват своята известна статия за ДНК. По-късно, през 1962 г. Морис Уилкинс споделя с Уотсън и Крик Нобеловата награда, присъдена им за откритието на структурата на ДНК (по това време Розалинд Франклин вече не е между живите).

Но Розалинд Франклин напълно заслужава също да бъде призната за съавтор на откритието и преобладаващото мнение в научните среди е такова. Едновременно с това съществуват мнения, че нейният принос е недооценен поради традиционното пренебрежение към жените в мъжкия научен свят в Англия по това време (началото на 50-те години). Масло в огъня „налива” и Джеймс Уотсън в книгата си „Двойната спирала”, с някои свои пренебрежителни, макар и шеговити забележки относно „Рози” Франклин. Поради това недооценяване тя се превръща, по думите на Бренда Мадокс, във „феминистка икона”. Дори фактът, че Нобеловата награда е присъдена на Крик, Уотсън и Уилкинс, се интерпретира в много по-голяма степен като доказателство за пренебрежението към жените в науката, отколкото като следствие от правилата на Нобеловия комитет да не се присъждат награди посмъртно.

През 1953 г. тя напуска Кингс колидж и до края на живота си работи в Бъркбек колидж, където провежда серия от блестящи изследвания върху вируса на тютюневата мозайка (ВТМ).

Малко известен факт е, че между нея, Уотсън и Крик след 1953 г. се завързва приятелство. През 1954 г. тя и Уотсън, по негово предложение, пътуват през целите Съединени щати до Калифорния, където Франклин е изпратена в научна командировка, като Уотсън шофира лично. С Крик и семейството му пък правят пътуване из Испания през 1956 г., а по-късно тя гостува в дома му, възстановявайки се от прекарано лечение.

Розалинд Франклин умира на 16 април 1958 г. в Лондон от рак на яйчниците.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • Brenda Maddox, 2002. Rosalind Franklin: The Dark Lady of DNA. Harper Collins.