Северна Двина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Двина.

Северна Двина
Река Северна Двина
Река Северна Двина
60.7322° с. ш. 46.3325° и. д.
64.6675° с. ш. 39.8195° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Русия
Вологодска област
Архангелска област
Дължина744 km
Водосб. басейн357 000 km²
Отток3490 (устие) m³/s
Начало
МястоСухона (лява съставяща)
Юг (дясна съставяща)
Координати60°43′55.82″ с. ш. 46°19′56.98″ и. д. / 60.732174° с. ш. 46.332495° и. д.
Надм. височина47 m
Устие
МястоДвински залив, Бяло море
Координати64°40′02.82″ с. ш. 39°49′10.23″ и. д. / 64.667452° с. ш. 39.819509° и. д.
Надм. височина0 m
Ширинаделта m
Северна Двина в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Северна Двина

Сѐверна Двина̀ е голяма река в североизточната част на Европейска Русия и заема 38-о място по дължина в Русия. Дължината ѝ с дясната съставяща река Юг е 1318 km, а същинската река Севарна Двина – 744 km. Протича на територията на Вологодска и Архангелска област. Влива се в Двинския залив на Бяло море, част от Северния ледовит океан.

География[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Северна Двина се образува от сливането на двете съставящи я реки Сухона (лява съставяща) и Юг (дясна съставяща) при град Велики Устюг (Вологодска област) на 47 m н.в. До устието на най-големия си приток река Вичегда тече на север под името Малка Северна Двина. След това реката завива на северозапад, увеличава двойно водността си и протича в широка долина със стръмни, на места отвесни склонове. В този участък по течението ѝ има множество плитчини и острови. След устието на левия ѝ приток река Вага завива на север и до устието на река Пинега (десен приток) долината ѝ рязко се стеснява, склоновете ѝ са стръмни, изградени от варовици. След устието на Пинега отново завива на северозапад, долината ѝ пак става широка и тук реката се разделя на отделни потоци и ръкави, които при град Архангелск се събират в едно корито. След Архангелск започва делтата на реката, която е с площ около 900 km2. Основните ръкави на делтата са: Николски, Корабен, Кузнечик, Маймакс (най-дълбокия) и Мурмански. Всички те се вливат в Двинския залив на Бяло море, което е част от Северния ледовит океан. В най-долното ѝ течение приливите и отливите от Северния ледовит океан се проявяват до 137 km от устието ѝ – устието на река Пинега.

Водосборен басейн[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на река Северна Двина обхваща площ от 357 000 km2 и се простира на територията на Архангелска област, Република Коми, Вологодска област и Кировска област.

Водосборният басейн на реката граничи със следните водосборни басейна:

  • на север – водосборният басейн на река Кулой;
  • на североизток – водосборният басейн на река Мезен;
  • на изток – водосборният басейн на река Печора;
  • на юг и югозапад – водосборният басейн на река Волга;
  • на запад – водосборният басейн на река Онега.

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

Река Северна Двина получава множество притоци, от които 7 са с дължина над 200 km. По-долу са изброени тези 7 реки, на които са показани на кой километър по течението на Северна Двина се вливат, техните дължини, площта на водосборните им басейни, дали са леви (←) или десни (→) притоци и къде се вливат:

Хидрология[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на Северна Двина е смесено, като преобладава снежното. Среден годишен отток при сливането на Сухона и Юг – 770 m3/s, в устието – 3490 m3/s. Между устията на реките Вага и Пинега, където долината ѝ е тясна колебанието на речното ниво достига до 14 m. Замръзва в края на октомври – началото на ноември, а се размразява от началото на април в горното течение до началото на май – в долното. Размразяването на реката започва от горното към долното течение, което предизвиква големи натрупвания на ледени маси в долното течение и е причина за големи разливания на реката и чести наводнения

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени градовете Велики Устюг и Красавино във Вологодска област, Котлас, Новодвинск, Архангелск и Северодвинск в Архангелска област. освен тях по течението на реката в Архангелска област са разположени и няколко села, които са важни пристанища – Красноборск, Черевково, Верхная Тойма и Холмогори.

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Реката е плавателна по цялото си протежение, като навигационния период продължава 160 – 190 дни. До град Архангелск могат да навлизат и морски кораби. Чрез плавателни канали Северна Двина е съединена с река Волга (р. СухонаКубенско езеро → р. Шексна → р. Волга) и с река Кулой чрез канала Пинега → Кулой.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Северная Двина“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​