Константин Циолковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Константин Циолковски
руски учен
Константин Циолковски 
Роден: 17 септември 1857
Ижевское, Русия
Починал: 19 септември 1935
Калуга, Русия

Константин Едуардович Циолковский е руски учен и философ от полски произход. Роден е на 17 септември 1857 г. в село Ижевское до град Рязан.

Биография[редактиране | edit source]

Баща му, Едуард Игнатевич, е бил полски аристократ, а майка му, Мария Ивановна Юмашева, е с татарски корени.

Обикновено с децата се е занимавала майката. Именно тя научава Константин да чете и пише, запознава го с аритметиката. На девет години Костя Циолковски се разболява от скарлатина. В резултат на усложненията настъпили след болестта той губи част от слуха си. Трудното чуване лишава момчето от много детски забави и впечатления.

През 1869 година той постъпва в гимназия. Бъдещия учен не блести с големи успехи. Предметите са били много, и на полуглухото момче не е било леко да се учи. Отгоре на всичко заради пакости неведнъж е попадал в карцера.

През 1870 година, когато Циолковски е бил само на 13 години, почива майка му.

В 1871 година баща му го изпраща в Москва. Там той усвоява физиката, диференциалното и интегрално изчисление, висшата алгебра, аналитичната и сферична геометрия.

През 1876 година баща му го прибира обратно във (Вятка (Киров) където Константин става частен репетитор. През свободното си време Циолковски продължава да се занимава в градската библиотека. През 1880 година той издържа изпитите за учителско звание и се премества в Боровск, разположен на 100 километра от Москва, където е назначен от Министерството на просвещението. Там той се жени за Варвара Евграфовна Соколова. Младото семейство започва да живее отделно и Циолковски си прави лаборатория вкъщи.

Там той разработва основата на кинетическата теория за газовете и изпраща своите изчисления в Руското физико-химическо общество в Санкт-Петербург. Скоро след това получава отговор от Менделеев, че кинетическата теория на газовете вече е открита преди 25 години. Все пак в Санкт-Петербург проявяват интерес към надарения учител от Вятка и го канят да влезе в състава на гореспоменатото общество.

През 1892 година Константин Циолковски е назначен за учител в Калуга. Там той построява аеродинамичен тунел, който му позволява да измерва различни аеродинамични показатели на изследваните обекти. През 1895 година е публикувана книгата му „Мечти за земята и небето“, а след още една година излиза и статията за другите светове, разумни същества от други планети и за общуването на земляните с тях. В същата 1896 година Циолковски започва писането на своя основен труд „Изследване на космическото пространство с помощта на реактивния двигател“. В тази книга са засегнати проблемите на използването на ракетните двигатели в космоса - навигационните механизми, доставката и транспортирането на горивото и други.

Циолковски е автор на редица философски трудове, които му отреждат място сред най-видните представители на руския космизъм. Изповядва утопични възгледи за бъдещото обществено устройство на човечеството, които имат множество допирни точки със социалните утопии на Николай Фьодоров (чиито идеи вдъхновяват Циолковски и за научните му търсения) и Валериан Муравьов. Циолковски аргументира съществуването на разумни сили във вселената, които са достигнали много по-високо ниво на развитие от земната цивилизация и помагат на хората в тяхната еволюция. Като крайна цел на усъвършенстването на човечеството в процеса на еволюцията Циолковски приема освобождаването от страданието, което приближава възгледите му до будизма.

През 1919 година Циолковски е бил избран в социалистическата Академия (бъдещата Академия на науките на СССР), а на 9 ноември 1921 година му е назначена пожизнена пенсия за заслуги в науката.

Починал на 19 септември 1935 година в град Калуга.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Произведения на Константин Циолковски в превод на български[редактиране | edit source]