Транспорт в Русия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Транспорт се явява важен отрасъл на икономиката в Русия, чрез който се осъществява вътрешен и външен обмен на стоки и капитали.

Сухопътен транспорт[редактиране | edit source]

Железопътен транспорт[редактиране | edit source]

Държавната железопътна компания (Российские железные дороги) е една от най-големите в света с над 1,2 милиона служители, и е монополист в жп-транспорта. Компанията допринася над 3,6% от БВП на Русия и поддържа 39% от общия трафик на товари и повече от 42% на пътническия трафик.[1] Железопътните линии на Руската Федерация са с обща дължина от 87 157 км, на второ място в света след САЩ, като над 44 000 км от тях са електрифицирани,[2] което поставя Русия на първо място в света. В допълнение има повече от 30 000 км промишлени линии. Железниците в Русия, за разлика от по-голямата част от света, използват широко междурелсие от 1,520 mm, с изключение на 957 км на остров Сахалин, където се използва тесен габарит от 1,067 мм. Най-известната железопътна линия в Русия е Транссибирската, която прекосява седем часови зони. Най-дългите жп-маршрути в света — Москва-Пхенян (10 267 км),[3] Москва-Владивосток (9 259 км), Киев-Владивосток (11 085 км).[4] Чрез влакове Русия има връзки с Финландия, Естония, Литва, Латвия, Полша (през Калининград), Беларус, Украйна, Грузия, Азербайджан, Казахстан, Монголия и Северна Корея. Има предложение за изграждане на директна връзка и с Норвегия, през Финландия и Швеция. Обмисля се построяване на връзка между Русия и САЩ (Аляска) под Тихи океан.

В европейската част жп мрежата има радиално разположение. През 1851 година е прокаран релсовият път свързващ Санкт-Петербург с Москва. От тогава започва и строежа на жп линии от Санкт-Петербург на юг. През 1892 година започва строежа на Транссибирската магистрала - едновременно се строят трасетата от Челябинск през Новониколаевск до Красноярск и Иркутск, и от Владивосток до Хабаровск. Линията е открита през 1916 година.

Метро[редактиране | edit source]

Метрото е с много голямо значение в големите градове на Русия.

Карта[редактиране | edit source]

Пътен транспорт[редактиране | edit source]

Русия има 933 000 км пътища, от които 755 000 са асфалтирани.[5] Русия има най-ниското съотношение на магистрали към територия от всички страни от Г-8 и БРИК, което се дължи на огромната ѝ площ.[6]

Морски транспорт[редактиране | edit source]

Главните морски пристанища на Русия са Ростов на Дон на Азовско море, Новоросийск на Черно море, Астрахан и Махачкала на Каспийско море, Калининград и Санкт Петербург на Балтийско море, Архангелск на Бяло море, Мурманск на Баренцово море, Петропавловск-Камчатски и Владивосток на Тихия океан. През 2008 г. страната притежава 1448 морски търговски кораба и единственият в света флот от ядрени ледоразбивачи. Разширяват се кономическата експлоатация на континенталния шелф на Русия в Арктика и морската търговия през Северния морски път между Европа и Източна Азия. Морските граници на Русия възлизат на 40 000 км.

Пристанища на Черно море:

Пристанища на Балтийско море:

Пристанища на Баренцово море:

Пристанища на Бяло море:

Пристанища на Японско море:

Речен транспорт[редактиране | edit source]

Русия има 102,000 км вътрешни водни пътища — природни реки или езера. В европейската част на страната мрежа от канали свързва басейните на големите реки. Столицата Москва, понякога се нарича "портата на петте морета", благодарение на своите плавателни връзки до Балтийско море, Бяло море, Каспийско море, Азовско море и Черно море.

Въздушен транспорт[редактиране | edit source]

Русия има 1216 летища,[7] най-натоварените са Шереметиево, Домодедово, Внуково в Москва и Пулково в Санкт Петербург. Общата дължина на пистите за излитане и кацане в Русия надхвърлят 600 000 км.[8]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Russian Railways. // Eng.rzd.ru. Посетен на 2010-01-02.
  2. Invest in Russia–Infrastructure. // Invest.gov.ru. Посетен на 2010-04-27.
  3. CIS railway timetable, route No. 002, Moscow-Pyongyang, August 2009. Note: several different routes have the same number.
  4. CIS railway timetable, route No. 350, Kiev-Vladivostok, August 2009.
  5. Rosstat statistics on length of roads Retrieved 10 June 2009
  6. Transport in Russia. // International Transport Statistics Database. iRAP. Посетен на 2009-02-17.
  7. CIA The World Factbook–Rank Order–Airports. // Cia.gov. Посетен на 2011-01-19.
  8. Transport system of Russia. // Global-economics.ru. Посетен на 2010-10-03.