Монголско нашествие във Волжка България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Монголско нашествие във Волжка България
Период 1223 (първо),12291230 (второ), 1236 (трето)
Място Волжка България
Резултат Монголска победа
Воюващи страни
Монголска империя Волжка България
Командири
Субетей
Джебей
Габдула Челбир
?
Сили
поне 300 000  ?
Жертви и загуби
тежки тежки

Монголско нашествие във Волжка България се осъществява от 1223 г. до 1236.

Монголските кампании[редактиране | edit source]

През 1223 след победата над руските и кипчакските армии в битката при Калка, монголската армия под ръководството на Субутай и Джебей е изпратена да покори Волжка България.Дотук в историята войските на Чингис хан са разглеждани като непобедими. Обаче през 1223 българите побеждават монголците при така наречената Овчата битка. Армия водена от българския елтебер (цар) Габдула Челбир, заедно с армиите на мордовските принцове или инязорите Пуреш и Пургаз побеждават силите на Чинги Хан през 1223 близо до завоя на река Самара, една от първите загуби на монголците. След поредица тежки сражения, изморената монголска армия тръгва надолу по поречието на Волга. Междувременно руснаците продължават атаките си срещу Българската държава с цел да превземат богатия район.

Монголците се завръщат през 1229 под командването на Кукдай и Бубеде. Техните сили побеждават българските гранични отряди на река Урал и започват да окупират горната част на долината Урал. Няколко години по-късно, през 1232 монголската конница подчинява югоизточната част на Башкирия и окупира южните части на самата Волжка България. Въпреки това монголците не успяват да превземат главните градове на България.

Следвайки провала на няколко български управителя да се обединят за обща защита, монголците нападат отново през 1236, водени от Бату хан. Техните сили, наброяващи 300 000 души, обсаждат и превземат Биляр, Болгар, Суар, Жукотин и други градове и замъци на Волжка България. Населението е избито или продадено в робство. Волжка България става част от владенията на Джучи, по-късно известни като Златната орда.

Преместване на населението[редактиране | edit source]

Оцелялото земеделско население е принудено да напусне земите. По-голямата част се заселва по поречието на река Кама и северните райони. Околността около град Казан става новият център на българите. Казан и Чали стават нови главни политически и търговски центрове. Някой градове като Болгар и Жукотин са възстановени, но остават главно търговски центрове и населението им, в по-голямата част, не е българско.

Въстания[редактиране | edit source]

След като монголците заминават за да превземат Русия, българите въстават. Монголците се връщат и потушават въстанието.

Последствия[редактиране | edit source]

В средата на 14-ти век някои княжества на Волжка България стават по-независими и дори секат собствени монети. Някои от тези княжества дори са управлявани от българи. През 1420-те Кашанското княжество под управлението на Гиасетдин на практика става независимо то Златната орда. През 1440-те всички земи с българско население стават част от Казанското ханство, което се управлява от монголските династии. Ханството също включва земите на марийците и чувашите, докато владетелите на териториите на башкирите, удмуртите и мордовците стават васали на Казан. Тези народи традиционно са били под икономическо и културно влияние от Волжка България.


Вижте също[редактиране | edit source]