Сургут

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сургут“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Сургут
Сургут
— Град —
Знаме    Герб
Русия
Red pog.png
Сургут
Югра
Red pog.png
Сургут
Страна Флаг на Русия Русия
Федерален субект Ханти-Мансийски автономен окръг - Югра
Район Сургут
Надм. височина 40 m
Население (2012) Повишение 322 900 души
Основаване 1594 1594
Град от 1965
Пощенски код 628400
Телефонен код +7 3462
МПС код 86
Часова зона UTC+6:00
Официален сайт http://www.admsurgut.ru/
Сургут в Общомедия

Сургут (на руски: Сургут) е град в Русия, разположен в Уралски федерален окръг, административен център на Сургутски район, Ханти-Мансийски автономен окръг - Югра, Тюменска област. Населението на града през 2012 година е 322 900 души. Разполага с пристанище на река Об и има международно летище.

История[редактиране | edit source]

Селището е основано през 1594 г. В края на XVI век Сургут все още е малка крепост с няколко кули. През XVII-XVIII век обаче селището започва да се развива бурно и се превръща в един от центровете – отправни точки за завладяване на Сибир. Крепостта, изградена от здрав дървен материал, се намира на нос по поречието на Об, така че до нея е невъзможно да се достигне незабелязано, било то по реката или по сушата. В централната част на селището се намира място за поклонение. От всички страни крепостта е обградена от ров, който прикрива сложна система от отбранителни съоръжения. Извън населеното място са построени занаятчийски работилници, най-вече ковачници. Според данни от 1625 г. в Сургут са живели 222 човека, главно военнослужещи. През следващите години обаче поради високата смъртност населението на Сургут намалява и през втората половина на XVII век се колебае около 200 души.

През 1782 г. Сургут се превръща в областен град в рамките на Туболската губерния. През 1785 г. е одобрен герб на града. В края на XVIII век, с развитието на новите градове от южен Сибир, Сургут губи своето административно значение, като едва през 1898 г. възвръща статута си на областен център в Тоболска губерния. Както при останалото население на Сибир, на жителите на Сургут също се оказва държавна подкрепа във вид на допълнителни парични средства, хляб, сол, оръжие и боеприпаси. В края на XIX век ( според преброяване от 1897 г.) , населението на града е 1100 души.

В миналото основният поминък на жителите на Сургут е риболовът, както и събирането на диви плодове, търговията, скотовъдството и добивът на дърва за огрев. През 1835 г. е основана казашка военна школа, през 1877 г. - мъжко държавно училище и женско енорийско училище, през следващата година са открити метеорологична станция, библиотека и народно читалище, а през 1913 г. започва да функционира първият телеграф. На 3 ноември 1923 г. градът става районен център в рамките на Тоболска област, Уралски регион. През 1926 г., заради сравнително малобройното си население (1300 души), Сургут придобива статут на голямо село с регионално значение. През 1928 г. традиционно силно развитият риболов допринася за откриване на първото промишлено предприятие в селището - консервна фабрика за риба. През 30-те години на XX век се провеждат успешни опити за добив на полезни изкопаеми, което води до съществена промяна в статута на града и до постепенното му превръщане в неофициална столица на нефтодобивната промишленост в Русия.

Революционните събития от второто десетилетие на ХХ век пряко повлияват върху живота в града. През април 1918 г. в Сургут е установена съветска власт. През 1920 г. той се превръща в център на въстание на селяните срещу болшевиките. Скоро въстанието е потушено от подразделения на Червената армия. През септември 1923 г. Сургут отново губи статута си на град и е признат за село с регионално значение. В Сургут, както и в целия Сибир, не се признава крепостното право. Въпреки това дълго време градът е място на изгнание, където най-често са заточвани декабристи.

По време на Втората световна война гражданите на Сургут активно се включват в съпротивата срещу врага. Почти всички мъже от града отиват на фронта, а половината от тях не се завръщат никога вкъщи. По време на войната в Сургут е евакуирана Одеската консервна фабрика за риба, като това е единственият случай на евакуация на промишлен обект в Тюменския Север. Промишлеността на града обслужва нуждите на фронта от храна и гориво (под формата на въглища и дървен материал). Жените от града помагат, като шият дрехи и се включват в производството на редица военни принадлежности. В града засилено се развива текстилната промишленост. Всички средства и богатства на областта се насочват за борба с вражеските сили.

През 1957 г. в Сургут е създадена Юганската компания за проучване и сондиране, в резултат на което са открити крупни залежи на нефт. През 60-те години на XX век настъпва период на възраждане и разцвет на града, който се превръща в център за добив на нефт и газ. През ноември 1962 г. е открито Сургутското нефтено находище. През следващите години в района са открити още 30 находища. През пролетта на 1964 г. започва експлоатацията на Устбаликското нефтено находище. Само месец по-късно е натоварена първата баржа с петрол към рафинерията в Омск. Още в средата на 20-те години на XX век акад. М. Губкин прогнозира, че в Западен Сибир се намират огромни залежи на природен газ и нефт, но след избухването на Втората световна война проучването спира и се възобновява едва в края на 40-те години на века. През следващите години нефтените и газови находища се развиват активно. Въпреки това едва в средата на 70-те години на XX век бившето работническо селище се разраства до размерите на днешния град Сургут.

През февруари 1972 г. електроцентралата в Сургут започва да произвежда електроенергия. Темповете на нарастване на потреблението от петролната компания „Приобие“ обаче надвишават пет пъти средните за СССР. През всяка една от следващите години влиза в експлоатация по един блок с капацитет от 200 мегавата. Идва ред и на втората Сургутска електроцентрала – въведени са шест блока, но мощността на всеки един от тях е вече 800 мегавата. Към първата електроцентрала са изградени и два блока за комбинирано производство и топлофикация, която днес отопляват Сургут на най-евтината цена в целия регион. Краят на седемдесетте години на XX век е важен период не само за Сургут, но като цяло за Северния край. Тогава се провежда мащабна реформа на нефтодобивната промишленост, както и на добива на газ. Добиващите компании са трансформирани в мощни производствени обединения, в състава на които влизат десетки предприятия.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Държава Град
Flag of Greece.svg Гърция Катерини
Flag of Hungary.svg Унгария Залаегерсег
Flag of the United States.svg САЩ Сиукс Фолс
Flag of Ukraine.svg Украйна Ивано-Франковск