Италиански поход

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Италиански поход
Конфликт: Война на Втората коалиция
Suvorovs Battle By Adda.jpg
Битката на река Ада“, худ. Спиавонети
Период 1799 г.
Място Северна Италия
Резултат Руска победа
Воюващи страни
Flag of France.svg Франция Flag of Russia.svg Русия
Flag of the Habsburg Monarchy.svg Австрийска империя
Командири
Flag of France.svg Бартелеми Шерер
Flag of France.svg Жак Макдоналд
Flag of France.svg Бартелеми Жубер
Flag of Russia.svg Александър Суворов
Flag of the Habsburg Monarchy.svg Михаел фон Мелас

Италианският поход е серия от бойни действия на комбинираната руско-австрийска армия, оглавена от генерал Александър Василиевич Суворов, в северната част на Италия през април-август 1799 г. Походът е част от войната на Втората коалиция.

През 1798 г. Русия влиза във Втората антифренска коалиция (Великобритания, Австрия, Турция, Кралство на двете Сицилии). Създадена е обединена руско-австрийска армия, която да извърши поход в северна Италия, окупирана от войските на Френската Директория. Първоначално армията трябвало да бъде оглавявана от ерцхерцог Йосиф. По настояване на Англия обаче, Австрия се обръща с молба към Павел I да назначи за командващ Суворов. Извиканият от заточение пълководец пристига във Виена на 25 март и получава от император Франц I званието австрийски фелдмаршал. На 15 април пълководецът пристига при руските войски във Верона, а на следващия ден заедно с войските си е във Валеджио.

Още на 19 април под командването на Суворов започва придвижването на съюзните войски (около 80 хиляди души) от Валеджио към река Ада. Преди похода той излиза с обръщение към италианския народ.

Първото стълкновение на суворовските войски с французите на италианска територия е на 22 април при превземането на града-крепост Бреша. Превземането на Бреша дава възможност да се започне блокадата на вражеските крепости Мантуя и Пескера (за което Суворов отделя 20 хиляди души), а основната част от войските да настъпи към Милано. На 26 април е превзет град Леко и на 27 април започва основното сражение при река Ада: руските войски преминават през реката и разгромяват френските сили, командвани от известния пълководец Жан Моро. Французите губят около 3 хиляди убити и около 2 хиляди пленени. Заключителен етап от сраженията при река Ада става сражението при Вердерио, при което дивизията на генерал Серюрие се предава.

Битката при Нови (1799 г.). Художник Александър Коцебу

Френската армия отстъпва и на 28 април съюзните войски навлизат в Милано. На 1 май настъпват към река По. При този поход са превзети крепостите Пескера, Тортона, Пицигетоне, и във всяка от тях Суворов оставя гарнизон от австрийци, поради което армията му постепенно намалява. В началото на май Суворов започва да се придвижва към Торино. На 16 май френският отряд на генерал Моро напада австрийските дивизии близо до Маренго, но с помощта на отряда на Багратион е отхвърлен. Френските войски са принудени да отстъпят, оставяйки без бой крепостите Казале и Валенца и откривайки пътя към Торино. Самият град Торино е превзет на 26 май без бой благодарение на подкрепата на местните жители и на Пиемонската национална гвардия. Така на практика цяла северна Италия е в ръцете на антифренската коалиция.

Междувременно в средата на май във Флоренция пристига армията на генерал Жак Макдоналд и започва поход към Генуа за да се съединени с Моро. На 17 юни при река Требия започва сражение между руско-австрийските войски на Суворов и френската армия на Макдоналд. Сражението продължава три денонощия и завършва с поражение за французите, които губят половината си армия (пленени или убити).

През юли 1799 г. падат крепостите Алесандрия и Мантуя. За превземането им, Суворов е въздигнат в княжеско достойнство и става княз Италийски, а сардинският крал Фердинанд IV Неаполитански го издига в ранг гранд на Кралство на двете Сицилии с потомствена титла принц и братовчед на краля. Междувременно, новият главнокомандващ френските войски в Италия генерал Жубер обединява всички френски отряди и настъпва към Пиемонт. На 14 август французите заемат Нови. Към Нови се приближава и съюзническата армия и на 15 август започва битката при Нови. По време на 18-часовото сражение, френската италианска армия била напълно разгромена, а загубите ѝ възлизат на 7 хиляди души (включително командващия Жубер), 4,5 хиляди пленени, 5 хиляди ранени и 4 хиляди дезертирали. Сражение при Нови се оказва последното голямо сражение в хода на Италианския поход. След него, император Павел I заповядва на Суворов да се оказват такива почести, каквито дотогава са били оказвани само на императора.