Цифрова телевизия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Цифровата телевизия (или дигитална телевизия) е технология за приемане и предаване на движещ се образ и звук на разстояние (телевизия) с използване на цифров сигнал, за разлика от аналоговата телевизия, която се излъчва чрез аналогов сигнал. Този тип телевизия позволява излъчването на повече телевизионни програми в определена честотна лента, а също и предоставя допълнителни услуги като субтитри, разписание на телевизионна програма (EPG), допълнителни аудио канали, програми по заявка и платени канали.

Съвременните телевизори се произвеждат с вградени устройства за цифрова телевизия, но за приемане на цифров сигнал с обикновен (аналогов) телевизор е необходим цифров декодер.

Формати и стандарти[редактиране | редактиране на кода]

Цифровата телевизия поддържа различни типове стандарти и формати на картината. Излъчването може да се осъществява както в традиционните за аналоговата телевизия стандарти PAL, SECAM, NTSC, така и в high-definition (HDTV) формат - телевизия с висока разделителна способност. При HDTV предимно се използва формат на картината 16:9, за разлика от традиционния 4:3.

Според начина на разпространение на сигнала цифровата телевизия, също като аналоговата, може да бъде ефирна наземна (приемане с обикновена антена), кабелна и сателитна телевизия.

Стандарти[редактиране | редактиране на кода]

Стандарти за цифрова телевизия по света

Международните стандарти за цифрова телевизия се приемат от Международната организация по стандартизация (ISO – International Organization for Standardization), обединяваща националните комитети по стандартизация на над 100 страни от цял свят. В тази организация се формират групи по отделните отрасли на техниката. Една из групите, занимаваща се със стандартите за цифрова телевизия, е групата MPEG (Motion Picture Expert Group).[1]

Друга организация, играеща значителна роля в стандартизацията, е Международният съюз по далекосъобщения (ITU – International Telecommunication Union). Организацията дава препоръки, които впоследствие могат да бъдат преобразувани в международни или в национални стандарти от националните органи по стандартизация.

Съществуват следните основни стандарти:

  • DVB – европейски стандарт за цифрова телевизия.
  • ATSC – северноамерикански стандарт за цифрова телевизия.
  • ISDB – японски стандарт за цифрова телевизия.

Повечето страни в Европа, Азия и Африка са приели стандарта Digital Video Broadcasting (DVB) за разпространение на цифрова телевизия, който се подразделя на:

Цифрова телевизия в България[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ru)) Смирнов А. В. Основы цифрового телевидения. – М.: Горячая линия-Телеком, 2001. С. 224. ISBN 5-93517-059-0

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]