География на Норвегия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на средногодишната температура в Норвегия

Кралство Норвегия е държава, разположена в Северна Европа, с издължена форма по посока югозапад-североизток, намираща се в западната и северната част от Скандинавския полуостров. Площта ѝ е 385 186 км² (от които 19 520 км² води). Дължината на границите е 2 542 км и граничи с Швеция (1 619 км) на запад, Финландия (727 км) на северозапад и Русия (196 км) на запад в най-северните части. Освен това граничи със Северно море на юг, с Норвежко море на запад и с Баренцево море и Северния ледовит океан на североизток. [1][2][3]

През 2012 г. по площ страната заема 68-мо място в света[4] Горите заемат 29% от площта на страната. По площ на горите страната заема 56-то място в света[5]

На територията на Норвегия има глетчери. На по-голямата част от територията са разположени високи плата и планини, пресечени от плодородни долини. Има малки и отдалечени една от друга равнини. В северните части има арктическа тундра. Страната е осигурена с природни ресурси — нефт, природен газ, риба, водни ресурси, горски площи и минерали. В страната има един действащ вулкан — Бееренберг (2 227 м) на остров Ян Майен[1]

Територия[редактиране | edit source]

Площта на Норвегия е 385 186 км², а на основната територия на Норвегия е 323 802 км² (от които 19 520 км² води), без Свалбард и Ян Майен — 305 470 км². [1][3] 40% от територията на страната се намира северно от Северния полярен кръг. Норвегия също включва и арктичните островни територии на Свалбард, Ян Майен и Мечи остров, както и много на брой малки острови. Освен това остров Буве в Южноатлантическия океан е норвежка територия и страната има претенции за над 2 млн. кв.км. от Антарктида — Земя Кралица Мод[3] Остров Петър I в Южния Тихи океан са норвежки васали и не се смятат за част от кралството. Норвежкият суверенитет над Свалбард се основава на Шпицбергенския договор, но този договор не се отнася за Ян Майен.

Най-северната точка на страната е Кнившелоден (на норвежки: Knivskjelodden) на остров Магерьой (на норвежки: Magerøy) на 71°11'09″ северна ширина. Най-южната — Пюсен (на норвежки: Pysen) в Мандал на 57°57'31″ северна ширина. Най-западната — Холмебоен (на норвежки: Holmebåen) при Ютвер (на норвежки: Utvær) в Солюнд (на норвежки: Solund) на 4°29'57″ източна дължина. Най-източната — Хорньоя (на норвежки: Hornøya) във Вадьо на 31°10'07″. Най-голямата ширина на страната е 432 км, а най-малката — 2 км. [3]

Обработваемата земя в Норвегия заема 3,3% от площта (10 068 км²), от които 8 308 км² е напълно култивирана. Обработваемите гори са с площ 79 963 км² (26,2% от територията). [3]

Релеф[редактиране | edit source]

Норвегия е втората страна в света с толкова издължена форма.

Страната има една от най-дългите и най-разчленените брегови ивици в света. Общата дължина на бреговата линия е 25 148 km, без заливите и фиордите е 2650 km. Дължината на бреговата линия на островите, принадлежащи на Норвегия е 58 133 km. Има около 50 000 малки и по-големи острови по бреговата си линия. [1]

Дължината на основната територия на страната е от 58° до 71° северна ширина — 13 паралела (до Свалбард е 81° северна ширина). А географската ѝ дължина е от 5° до 31° източна дължина (Ян Майен до 9° западна дължина).

Норвегия е една от най-северните страни в Европа и една от страните с най-много преобладаващи планини (Скандинавските планини), заемащи около две трети от територията [1]. Средната надморска височина е 460 м.

Най-ниската точка е Норвежко море (0 м надморска височина, а най-високата — връх Галхьопиген (на норвежки: Galdhøpiggen) с височина 2 469 метра. [1]

Води[редактиране | edit source]

Реки[редактиране | edit source]

Най-дългата река е Глома — с дължина 600 км. [3] Друга основна река е Логен.

Езера[редактиране | edit source]

Езерата заемат 4% от територията на страната. Като резултат от движението на ледовете Согнефиорд е най-дълбокият фиорд в света, а Хорниндасватнет е най-дълбокото езеро в Европа.

Най-голямото езеро е Мьоса (на норвежки: Mjøsa) с площ 362 км². Най-дългият фиорд е Согнефиорд — с дължина 204 км. [3]

Ледници[редактиране | edit source]

Страната все още е скована от огромни количества лед в северните части. Ледът расте с по няколко милиметра на година. Това е бавен процес и морето все още покрива значително големи части. През последния ледников период дебел лед покрива цялата страна, както е ставало и в много други по-ранни ледникови епохи. При движението на леда се получават дълбоки долини и когато ледът се стопява там се появяват толкова известните норвежки фиорди.

Глетчери[редактиране | edit source]

Глетчерите в по-високите планински местности днес ни припомнят за огромната ледена покривка, която е съществувала преди. Областта е от 1 до 3° по-топла отколкото между 7000-3000 г. пр.н.е.

Климат[редактиране | edit source]

Климатът е умерен океански по брега, под влиянието на северноатлантическото течение, по-студен във вътрешността на страната с по-вече валежи и по-студени лета. [1] В крайния север — субарктичен. Средните януарски температури са от 2ºС в южните райони до -12ºС на север; юлски — съответно от 15 до 16ºС. Валежи — около 2000-3000 мм по западните склонове на планините до 300-800 мм в източните части. По високите плата са запазени ледници (около 5 хил. кв.км). В северните части на страната има тундра.

Средномесечни и средногодишни температури на въздуха (oC) (1961-1990) [3]
  Осло Берген Тронхейм Будьо Тромсьо Вадьо
годишно 5,7 7,7 4,7 4,5 2,5 1,3
януари -4,3 1,5 -3,3 -2,2 -4,4 -5,1
февруари -4,0 1,6 -2,7 -2,0 -4,2 -5,4
март -0,2 3,3 -0,1 -0,6 -2,7 -3,6
април 4,5 5,9 3,0 2,5 0,3 -1,1
май 10,8 10,5 8,7 7,2 4,8 2,5
юни 15,2 13,5 12,0 10,4 9,1 6,2
юли 16,4 14,5 13,2 12,5 11,8 9,2
август 15,2 14,4 12,7 12,3 10,8 9,1
септември 10,8 11,5 9,0 9,0 6,7 6,6
октомври 6,3 8,7 5,6 5,3 2,7 2,4
ноември 0,7 4,7 0,3 1,2 -1,1 -1,3
декември -3,1 2,6 -2,0 -1,2 -3,3 -3,7
Количества на валежите (mm) (1961-1990) [3]
  Осло Берген Тронхейм Будьо Тромсьо Вадьо
годишно 763 2250 925 1020 1031 563
януари 49 190 78 86 95 55
февруари 36 152 61 64 87 41
март 47 170 61 68 72 34
април 41 114 51 52 64 33
май 53 106 49 46 48 30
юни 65 132 67 54 59 42
юли 81 148 85 92 77 49
август 89 190 80 88 82 55
септември 90 283 114 123 102 54
октомври 84 271 106 147 131 58
ноември 73 259 81 100 108 59
декември 55 235 92 100 106 53

Почви[редактиране | edit source]

Растителност[редактиране | edit source]

Животински свят[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж ((en))  CIA — The World Factbook. // Централно разузнавателно управление на САЩ. Посетен на 18 февруари 2012.
  2. ((en))  Facts & Figures. // Норвежко посолство в България. Посетен на 10 март 2012.
  3. а б в г д е ж з и Minifacts about Norway 2011. // http://www.ssb.no/.+Statistics Norway. Посетен на 10 март 2012 г..
  4. ((en))  CIA — The World Factbook. // Централно разузнавателно управление на САЩ. Посетен на 10 март 2012.
  5. ((en))  Forest Area sq. km statistics — countries compared — Nation Master. // NationMaster.com. Посетен на 10 март 2012.