Нунатак
Нунатак (от инуитски nunataq) е открит, обикновено скалист елемент от склон, планина или връх, непокрит с лед или сняг сред (или на границата) на ледено поле или глетчер. Терминът се употребява на места, където обикновено има постоянна снежно-ледена покривка. Нунатаците представляват лесно разпознаваеми естествени ориентири в еднообразната среда на ледените полета и по-често получават собствени географски названия.[1]
Формите на живот сред нунатаците често са изолирани от заобикалящия ги лед на глетчерите, което ги прави уникални като есествен хабитат. Скалните форми са назъбени и ъгловати в резултат на изветрянето, свързано с циклите на замръзване и размразяване, и контрастират с меките и заоблени скални форми на ерозия, оставащи след отстъпването на ледника.[1]
Думата има гренландски произход[2] и се използва в западноевропейските езици от 1870-те.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- South: The Endurance Expedition. Sir Ernest Shackleton Penguin, London, 2002, (First edition, William Heinimann, 1909).
- The Worst Journey in the World. Apsley Cherry-Garrard. Pimlico, London, 2003.
- The South Pole. Roald Amundsen. John Murray, London, 1929 (mentioned on page 247, volume 2: Chapter XV: The Eastern Sledge Journey, by Lt. Kristian Prestrud)