Наденица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Щанд с различни видове наденица
Домашно приготвяне на наденички

Наденицата (на английски: Sausage, на немски: Wurst) е суров, варен или варено-пушен месен продукт, характерен за европейската кухня.

Произвежда се от смляно месо, животинска мазнина и подправки, които след омесване се пълнят в естествени черва и се варят, опушват се или се обжарват на скара или барбекю (могат да се добавят към супи или ястия).

Съществуват вид наденици, приготвяни от месо и субпродукти, смесени с кръв и подправки, напълнени в естествени черва и сварени, наречени кървавица.

История[редактиране | edit source]

Първите данни за приготвяне на храна от животински черва, пълнени с месо, датират още от Шумерите, живели на територията на днешен Ирак, около 3000 години преди н.е. За китайските традиционни наденици „Лачанг“ (臘腸/腊肠), произвеждащи се от козешко и агнешко месо, се споменава около 589 година преди н.е. Древногръцкият автор Омир разказва в своята поема Одисея (глава 20), за консумирането на наденица (кървавица).

Има данни, че надениците са били много популярна храна при древните гърци и римляните. По време на властването на Римският император Нерон, приготвянето и яденето на наденици е свързвано с празника Луперкалии, провежден в чест на богинята Юнона. Ранната католическа църква обявява празника Луперкалии и яденето на наденица за грях. Заради това император Константин забранява празника и надениците.

В началото на Х век византийският император Лъв VI Философ забранява консумирането на наденица (кървавица), поради опасността от хранителни отравяния.

В английски език думата Sausage (наденица), произхожда от старофренската - saussiche, която пък произлиза от латинската - salsus, в превод осолен.

Традиционно този вид наденици се пълнят в животински черва, но в последните години се използват и черва, произведени от колагени, целулоза и др. Диаметърът на готовите за предлагане в търговската мрежа продукти е в диапазон 30 - 36 мм., а дължината на парчетата е от 20 до 24 сантиметра, но има и наденички, които се пълнят в тънки черва - (карначета и др.).

Видове[редактиране | edit source]

Традиционно немско блюдо - печена наденица „Метвурст“ с картофи и кисело зеле
Баварска следобедна закуска от вайсвурст, хлебче и сладка горчица

В различните страни има многобройни начини на смесване, пълнени и приготвяне на наденици. Само в Германия има над 1000 вида. Някои видове по популярни в България:

  • Сурова наденица – приготвя се от свинско, телешко или смес от телешко и свинско месо, животински мазнини, сол, подправки. Приготвя се за консумация чрез варене (в супи, яхнии, капама и др.), печене на скара, печене във фурна и др.;
  • Варени и варено-пушени (Македонска наденица, Варена наденица, Родопска наденица и мн. други) – приготвят се от свинско, телешко или смес от телешко и свинско месо, животински мазнини, сол, вода и подправки. След приготвянето на продукта, претърпява термична обработка до достигане на минимум 72°С в средата на наденицата. Това гарантира дълготрайност и безопасност на продукта за консумация. Технологията на производство на продукта допуска влагането на белтъчинни съставки (общо до 3% от масата на месните суровини) и въглехидратни съставки (общо до 1% от масата на месните суровини);
  • Лионска наденица – произвежда се от телешко и свинско месо, сланина, вода, червен пипер и твърдо сирене;
  • Карначета – произвеждат се от свинско месо, сланина, подправки и сол, като след смесване се пълнят в тънки животински черва. Предлага се в сурово състояние, подходящи са за печене на скара или във фурна;
  • Италианска наденица – произвежда се от телешко и свинско месо (мин.85%), копър или анасон и сол.
  • Метвурст – една от най-известните германски наденици, произвежда се по технология като сурово-пушен колбас (в оригиналния си вид е колбас за мазане), само от свинско месо, подправки, вода и готварска сол.
  • Вайсвурст – традиционна баварска наденица, с бял цвят, произведена от много фино смляно телешко месо, сланина, магданоз, сол, джинджифил, лук, кардамон и лимон. Приготвят се като се потапят за около 15 минути във гореща (не вряща) вода и се поднасят на масата в купа, заедно с водата в която са приготвени, за да запазят максимално топли. При консумация обвивката от естествено черво се премахва (не се консумира);
  • Кървавица – в България има няколко вида /като бахур, бумбар (от гр. μπουμπαρι) и др. , които се произвеждат от прясно отцедена от заклано животно (прасе) кръв, месо (телешко, свинско), субпродукти (бял дроб, гръклян, сърце, черен дроб), лук, сол, черен пипер, бахар, варен ориз (влага се само в определени видове), кимион, карамфил, като след омесването се пълни в дебели свински или говежди черва. Зъвързаните в краищата кървавици се надупчват и варят. Могат да се консумират както топли, така и студени. В българската национална кухня се използват в приготвянето на различни ястия (със зрял боб, със зеле и др.);
  • Колбасицасръбска наденица, произведена от свинско месо, сланина, сол и подправки. Предлага се в сурово състояние и е подходяща за печене на скара;

Вижте също[редактиране | edit source]